Любов и други бедствия

За скритата цена на блогърството

Няколко съвета към начеващите блогъри от нас

За скритата цена на блогърството

Преди известно време Ванина от Style Inspiratrice написа в блога си една статия, посветена на цената на блогърството. Прочетох я с голям интерес и открих много неща, които вероятно са любопитни за всички, които искат да започнат да се занимават с това. Истината е, че в тази публикация може да намерите много, но ще видите още повече под повърхността й. Там се крият онези неизречени разочарования и терзания, скрити зад усмихнатата фасада на блогъра в България.

Имам нужда да кажа на глас много от нещата, които ме глождят от години и които се опитвам да преодолея чрез работата ни за „Момичетата от града“. Занимаваме се с това повече от четири години, а от две сме напълно отдадени на това занимание, за да дадем възможност на блога ни да отговори на интереса и очакванията на все по-голямата ни аудитория.

Благодаря на Ванина за провокацията – ще използвам случая да добавя нещо от себе си, без да крия нещата, от които понякога истински ме боли.[[quote:0]]Цената е висока, и то свръхвисока – тук Ванина е покрила най-съществените и очевидни разходи, като те могат да варират и, повярвайте ми, ако искате да направите нещо разпознаваемо, качествено и добро, което не трябва да ъпдейтвате постоянно, те могат да надхвърлят значително бюджета, който сте планирали – независимо какъв е той. Винаги изниква нещо, което не си предвидил и трябва да покриеш.

Най-интересно става, когато решиш да платиш „голямата цена“, за да последваш мечтите си и да се отдадеш напълно на това, което те вълнува и което искаш да правиш от цялото си сърце. Отказвайки се от „питомното“ – разбирай от работата си, с която се издържаш – и тичайки към „дивото“,ти плащаш много повече от ежемесечната загуба на доходите, които си имал до този момент. Няма да влизам детайли, но при нас тази цена беше доста висока.

Тук идват и другите значително по-неприятни неща, с които се сблъсква всеки блогър в България (няма значение дали го коментира или не) – всички се сблъскват с едно и също, а именно нагласата на обществото и рекламодателите. Блогърството в България се приема за безплатен канал за комуникация. Никой у нас, или поне с много малко изключения, не си представя, че трябва да плати за труда на един блогър. Всички поставят блогърите на едно ниво, независимо от качеството и уникалните им предимства, и вярват, че с една мостра/продукт и покана си задължен да отразиш тяхното уникално събитие. Не ме разбирайте погрешно – има наистина много интересни и добри идеи, но трудът на блогъра струва пари и няма как да съществува без инвестиции в него. Всяка добра идея и продукт струва пари, добрият и качествен блогинг – също.


Разочарованието също е част от живота на блогъра в България. На Запад този труд се цени, всички уважават личното мнение на добрия блогър и са готови да платят за него. У нас това още се приема за нещо несериозно и лишено от всякакъв смисъл – чиста загуба на ценно време и ресурс, особено ако си привлечен от магията на модата и “бюти” сектора. Това се приема за повърхностно и често хората, които се занимават с него, се приемат изцяло за „кухи лейки“.

Хейтърството, с което се сблъскват всички блогъри, се крие навсякъде, дори и сред онези, които смеят да се нарекат „приятели“. Тогава то е много болезнено, но и полезно, защото ти дава възможност да разбереш кои са истинските ти приятели.

Кражбата на идеи и интелектуален труд – това е огромна тема и проблем, с който всеки творец и артист се сблъсква постоянно. Просто интелектуалният труд в България няма как да бъде защитен по никакъв начин – поне не и на този етап.[[more]]Излишното критикарство – то никога не е било и няма да бъде нещо конструктивно, но у нас никой не се осмелява да критикува открито, защото рискува да раздразни „големите“ и да се лиши от малкото опции за финансиране на своите идеи и мечти. Това поставя много въпроси и започва да кара големите компании да мислят, че всичко им е позволено и могат да влияят по всякакъв начин на съдържанието.

Въобще цената на “не”-то и борбата със статуквото е много голяма и е равносилна на тази на свободата да не правиш всичко безпрекословно.

Нямам желание да се впускам в допълнителни размишления, но мисля, че това са основните и скритите проблеми, които стоят зад блогърството. И ако искате да се занимавате с това, е хубаво да помислите не само откъде да намерите пари, за да финансирате идеите си, но и да помислите дали си заслужава да платите тази цена – Цената да бъдеш независим и сам.