ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

За тази Коледа

За тази Коледа

Коледа!

Много години в живота ми наближаването на Коледата ме ужасяваше, уморяваше, натъжаваше. Това време, изпълнено с невротично обикаляне на магазините в последния възможен момент, налудничаво готвене, наблъскано в гъст график обикаляне на твърде отрупани маси, претенциозна лъскавост и натрапчива веселост предизвикваше у мен хронично разочарование.Чувството ми за празнота в тези „светли“ дни нито светещите лампички, нито опакованите в безброй десени подаръци, нито виенето на джингъл белс можеха да запълнят. Минеше ли средата на декември, макар и външно да го играех коледно развълнувана, всъщност нямах търпение цялата тази опакована в станиоли и претенции суетня да приключи по-бързо. О, колко обичах тишината на 1 януари, когато всичко това оставаше зад гърба ми!

Четох, че това било синдромът на коледната депресия. Диагностицирах се още преди 20-ина години и просто си живеех с тази “болест”, криейки я и опитвайки външно да изглеждам “здраво окрилена” по празниците, а вътрешно бленуваща най-после да свършат. Когато се роди синът ми, се постегнах малко и реших в името на детето да взема да развия някаква любов към Коледа. Или поне реших да се опитам да му наредя картинка – елха, подаръци, коледни сладкиши... Трудна работа се оказа...

На тази Коледа ми се случи нещо. Днес се озовах в центъра на коледния тайфун и открих, че съм си идеално щастлива. Чувствам се излекувана от коледната депресия. И не знам как и защо, но ето че за първи път от много, много години аз май истински се чувствам добре, седнала до елхата, пиеща пунш и опаковаща подаръци. Може би се дължи на пунша или пък може би... може би все пак стават вълшебства.

За една друга Коледа говоря. За бавната, непретенциозна и ненатрапчива коледа - тази, която не се нуждае от главни букви.
И се чувам как, зареяла поглед в свещта, си пожелавам да имам Коледата във всеки свой ден. Вечна Коледа, Дени!

Но не, чакайте! Не тази пощурялата, бързаща, купуваща, консумираща, истерично развълнувана, червено-златно-твърде-искряща Коледа! Не тази Коледа, изпълнена с нереалистични очаквания за постоянна веселост. Не тази Коледа, в която ако случайно си сдухан и не ти е вълшебно, то значи определено си депресиран. Не!

За една друга Коледа говоря. Тази, която ме намери днес. За Коледата по пижама на пода в хола, за ръфането на прегорели, зле изглеждащи коледни меденки, за детския смях, предизвикан от осъзнаването, че Дядо Коледа явно е доста гладен, щом е изял на мама сладките, които оставихме за него вечерта. За Коледата, в която имаш време да лежиш и гледаш как баща и син строят замък и тайно си делят шоколад. За Коледата, в която манджите прегарят, но това предизвиква само смях. За Коледата, в която не усещаш задължение да бъдеш безпределно щастлив, в която ти е удобно да поплачеш за хората, които ти липсват. Тази Коледа на простичко щастие, в която седиш вътрешно усмихнат и способен да видиш, да чуеш и да прегърнеш хората, които обичаш. За бавната, непретенциозна и ненатрапчива коледа – тази, която не се нуждае от главни букви.

Тази коледа съм едно щастливо дете, намерило си своето вълшебство. Цял живот го търсих извън мен. Днес го намерих вътре в себе си.

Весела Коледа! Бъдете каквито сте, защото сте вълшебни такива! Намерите си своята коледа с малки букви и я живейте всеки ден!

А ако не ви се получава усмихнато днес, пийте коледен пунш!

Деница е създател на Потока – пространство за творчество, танц и вдъхновение. Работи като неорайхиански аналитичен психотерапевт под супервизия и се занимава с  танцова терапия. Вярва, че всеки човек е творец и затова създава и програмата “Аз творя Живота си” Деница е и майка. Вярва, че за да порасне едно дете свободно и щастливо, родителите му също трябва да бъдат таки...