Готова съм! Най-накрая съм готова да разкажа тази история – суперзабавна, дълбоко проницателна и неочаквано остроумна. Тъй като се познавам обаче, най-добре се пригответе за сълзливо откровение за разбито женско сърце.
И да! Той е виновен.
Не че е тенденция, ама няма начин да е виновна Тя. Винаги така се случва. Някой друг ти е виновен, когато се изгубиш в любовта. Някой друг ти е виновен, когато ти вече не си ти. В твоето тяло се заселва някакъв чужденец, чийто език не говориш, чиято култура не познаваш. Ама видиш ли, тоя си седи там – мели си на смотания език, трови те с кофти храна и още по-кофти мисли. Няма отърване, братче! Започваш да се чувстваш като в класическа приказка – принц става на жаба, момченце – на птица, огледалата ти говорят... Само че нито си на пет, нито си ял гъби. Чудиш се какво става, изпадаш в паника, нервна криза и т.н.
Спокойно! Обяснявам. Като на петгодишно, за да стане ясно: любовта, един вид, се превръща в тиква. В някои случаи за секунда, точно в полунощ, в други отнема години. В някои случаи тиквата е красив халоуински фенер – оранжев облак светлина, който не ти дава да разбереш колко е зле положението. В други – мазни пържени тиквички, от които ти става лошо на стомаха и започва да ти се повръща. Но повярвайте, вместо да се отправите към WC-то, най-добре си събирайте куфарите и изчезвайте от тая тиквена приказка.[[more]]Същото сполетява и нашата героиня – Силвана Василева, накратко Силва. Та Силва често гостува на гаджето си, в което е изключително влюбена. Полага много усилия, за да поддържа хармоничната им връзка. Даже полага всичките усилия, на които е способна. Ходи на лекции от време на време, но пък редовно търка плочките в банята. Не помни кога за последно е чела книга, но пък редовно пие бира пред блока със знайни и незнайни комшии. Миналия семестър последно си купи нови дрехи, но за сметка на това поне веднъж в седмицата пълни хладилника.
Усилията й са възнаградени. Всичко върви добре. Той си я харесва и без нови парцалки, литература не обсъждат така или иначе. А и панелката е достатъчно устойчива, за да закриля любовта им от досадния светски живот. Вярно, плаче за ремонт, но... Широкият свят няма как да го види. Няма как да види и олющената боя на Силвиното сърце, нито запушения канал на разума й.
Силва има мечти. Една от тях, разбира се, е да намери своята половинка, с която заедно да се опълчват на житейските ветрове и да градят съвместно щастието... Е, не точно в тая панелка, ама и тя става, кво пък...
Силва иска да ходи на театър поне веднъж месечно, но и на концертче на квартална банда става, кво пък...
Силва иска да пътува, да опознае родината, да я обикне, после да обикне и Европата, и целия свят. За начало да виси ежеседмично по паркове и градинки й се струва добре, кво пък...
Силва много обича да прави любов с гаджето си – вярно, не се случва всеки ден. По едно време и веднъж седмично спира да се случва, ама изморено е момчето, кво пък... Да не е сексът най-важен?
Силва обожава хубавата храна и много, ама много й харесва да ходи по ресторанти – от ония, дето имат отделна винена листа, а имената на ястията звучат като френски стих... Е, за момента не ходи, но пък се учи да готви. Вярно, не е същото, ама като си го направиш както ти е вкусно, кво пък...
По този повод Силва решава да изненада гаджето с вкусна пролетна вечеря по повод края на работната седмица. Ей тука вече се намесва онова за тиквите. Пържените тиквички са особена храна – правят се бавно, свършват бързо, неземно вкусни са и са способни на магия, ако ги консумираш с чеснов сос. В онзи петък следобед Силвето изпържва два килограма от магическата храна. В края на юни, в западна кухня, в шест следобед, без климатик, дори без вентилатор - това си е почти жертвоприношение!
После на бегом в банята – бърз душ, бърз бръснач (все пак е петък, може пък нещо...), чисти дрехи, подредена спалня. Умният телефон пиука нещо: „silve, az she mina prez narodnya za 1 bira”. Супер – ще има време да си изсуши косата и да подреди масата.[[more]]В такива моменти (да, те не са рядкост) у Силва се настанява оная, чужденката. Не е ясно точно каква е, откъде е. Не е и важно. Проблемът е, че чужденката възприема гаджето на Силва като някакво божество, и то без особени причини. Като поклонник на езически бог, тялото на Силвето се стреми единствено към допир с неземната сила на любовта. Силва малко се дразни на тази чужденка, но пък благодарение на нея от време на време намира в погледа на гаджето си онази любов... онази – бездумната и бездънната. Понякога не е напълно сигурна дали не среща в стъклените му очи отражение на своята собствена любов, но това няма значение... Щом има любов, то тя ще намери правилното си място. Силва оставя на чужденката да я обсеби напълно и двете зачакват в трепетно вълнение.
Чакат, чакат, ама тиквичките изстиват. Кофти работа. Силва решава, че си е направо грехота предвид усилието, което е хвърлила, и сяда да хапне поне малко. Полива ги с чесновото сосче, сипва си едно винце и продължава да чака.
Ново пиукане към 11 ч. „abe, az mai she ostana za oshte 1 bira”. Такаааа. След груба сметка става ясно, че преди 4 сутринта тиквички няма да се ядат.
След около час на Силвето вече й се повръща от чесновия сос, чийто срок на годност чужденката пропуска да провери, увлечена в старателната подготовка. Чудното ястие оказва своето магическо действие и, след като отделя обилно количество стомашно съдържание, нашето момиче от Пепеляшка става на Принцеса. Малко е на обратно в оригинала, ама кво пък...
След тая случка Силва става особено суеверна по отношение на тиквите. Надушва ги отдалеч. Ако са полети с чеснов сос, не ги яде. Ако представляват глава на същество от мъжки пол, пресича на другия тротоар. Но винаги до леглото си държи малък халоуински тиквен фенер – ей така, да я пази от зли духове, сбъркани приказки, кофти чужденци и вкиснати тиквеници, от които ти става лошо на стомаха.
Към пет сутринта бившият на Силвето се прибира, само дето още не знае, че е бивш. Успява да улучи ключалката, някак долазва до спалнята и се намъква в леглото. Силвето си мълчи и се прави на заспала. Нека си поспи момчето – изморено е...
На следващата сутрин ситуацията е ясна – издрънчава ключ, закопчава се куфар, затваря се врата. „Добре че поне има некви тиквички за закуска” – мисли бившият на Силвето, полива сос обииилно и си взима вилица.
Весела Учкунова-Даскалова е основателка на блога “Кафето, виното и кифлите...”. На 26 г. е, инженер по образование, има близначки на 1 г. и 4 месеца. Семейството й е най-ценният подарък, който е получила от живота. Иначе е най-обикновено момиче, заобиколено от зрели, сериозни човеци, които се занимават със зрели, сериозни неща. Обича силно кафе, хубаво вино и ванилов сладолед. Много мечтае, малко пише, макар и още от ученическите си години. Първоначално – в един голям кожен тефтер, скрит от света. След като ражда момиченцата си, решава, че е време съдържанието на тефтера да стигне поне до близки и приятели, а някой ден и до дъщерите й. Така се появява блогът.
