За убиване или за обичане?

- Тази майка е за убиване – казах аз.
- Не, тази майка е за обичане – каза той.
 
Това се случи в седмицата на Св. Валентин и макар вкъщи да почитаме повече и често Трифон, аз го приех като знак от светеца с буквата В.
В нощта, в която се бях зарекла и почти заклела, че Нъ-Я-Мъ-А /няма/ да ставам заради нощен бебешки плач, защото от деня на раждането си досега - година и 4 месеца – синът ни има и любящ баща, ми дожаля много да го събудя този баща, при това контузен, и наметната с топлия халат на точки, се затътрих към детската стая.
 
В същата седмица получих по имейл разказа за онази майка, която казала на съпруга си Лека нощ и докато стигне до леглото минала през кухнята, направила сандвичи за следващия ден…
… измила набързо купата от пуканки…
… извадила замразено месо за вечерята на следващия ден…
… напълнила захарницата…
… сложила мокрите дрехи в сушилнята…
… заредила отново пералнята…
… изгладила си дрехите за следващия ден…
… поставила дребните играчки в един кош…
…сложила обратно телефонната слушалка на поставката за зареждане…
… набързо поляла цветята на първия етаж в къщата…
 
Прозяла се майката, опънала гърба и най-накрая се запътила към спалнята. Спряла се само до бюрото си и написала бележка до учителката за следващия ден...
... приготвила парите за екскурзията...
... издърпала книгата от ръцете на спящото си дете...
... написала картичка за рождения ден на приятелката си и надраскала набързо списъка с покупки за следващия ден. Мушнала и двете в дамската си чанта и...
... почистила лицето си от грима...
... сложила си Night solution & age fighting moisturiser…
... измила си зъбите и тръгнала към спалнята.

Много набързо напълнила с вода купичката на кучето и ...
...изнесла котката извън жилището...
... уверила се, че всички врати са заключени...
... нагледала всяко от спящите си деца и загасила нощните им лампи...
... метнала няколко мръсни чорапа в коша за пране...
... и провела бърз (може би дори заплашителен) разговор с едно от децата - все още будно...

В спалнята си нагласила будилника и допълнила 3 неща към списъка от
6 най-важни неща за следващия ден...
Като изключим кучето, котката и вероятно третото дете – това можех да съм аз.
 
На моята собствена случка с нощното ставане, някоя по-възрастна жена или самата Аз като по-възрастна жена би казала класическото „сама-си-си-виновна“.
 
Аз се събудих до бебето с 8-те зъба, баща му се опъна сутрешно доволен и каза, че бил спал като бебе, а аз казах: Тази майка е за убиване. Тогава Той се усмихна и каза: Не, тази майка е за обичане. И тогава и аз се усмихнах.
 
От тази сутрин насам все мисля за това. Кой е за убиване и кой е за обичане? Отговорите варират в зависимост от часа, в който си задавам тези въпроси, от изяденото количество шоколад, от не-изпитата препоръчителна доза червено вино, от написаното или ненаписаното домашно на по-голямото ни дете и от още какво ли не.
 
Давам си сметка, че седмиците, в които Тази-майка-е-за-убиване са в пъти повече отколкото седмиците, в които чувам Тази-майка-е-за-обичане. И все пак! Този крехък дисбаланс е толкова съществен в живота на всички нас.
 
А когато видях набързо надрасканата бележка - Не мога да ставам нощем – факт, но мога да си дойда по-рано и да гледам децата. Записал съм ти час за масаж в 5 – дисбалансът се балансира.
 
Не мога да предположа как ще се развива това съотношение на базата на бъдещите ни отношения. Най-вече, защото не мога да прочета бъдещето. Но познавам (вече) много жени, при които балансът така и не се получи и дисбалансът им взе много: от съня, от спокойствието, от времето за фризьор, маникюр, спорт, от времето за четене и спокойни разходки. За сметка на това им даде в изобилие бръчки, които никоя златна козметика не успя да заличи, нервност и усещане за тотална социална несправедливост.
 
Заради последното, струва ми се, Тази-майка-е-за-убиване, може да се ползва като Оздравителна програма. Понатрупва се напрежение и бутонът на Тази-майка светва. Светва първо за нея, но след това и на глас (и цвят) за всички замесени лица. Историите не могат да бъдат пренаписвани, хората не могат така лесно да се променят, но в различни ситуации един съвременен аранжимент може да се окаже освежаващ.
 
Знаете ли как завършва историята? Но първо, извинете, ако вече сте я чели много пъти.
Завършва като бащата казва Лека нощ (незнайно на кого, защото в помещението е сам) и си ляга.