ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

За убиване или за обичане?

За убиване или за обичане?

- Тази майка е за убиване – казах аз.
- Не, тази майка е за обичане – каза той.
 
Това се случи в седмицата на Св. Валентин и макар вкъщи да почитаме повече и често Трифон, аз го приех като знак от светеца с буквата В.
В нощта, в която се бях зарекла и почти заклела, че Нъ-Я-Мъ-А /няма/ да ставам заради нощен бебешки плач, защото от деня на раждането си досега - година и 4 месеца – синът ни има и любящ баща, ми дожаля много да го събудя този баща, при това контузен, и наметната с топлия халат на точки, се затътрих към детската стая.
 
В същата седмица получих по имейл разказа за онази майка, която казала на съпруга си Лека нощ и докато стигне до леглото минала през кухнята, направила сандвичи за следващия ден…
… измила набързо купата от пуканки…
… извадила замразено месо за вечерята на следващия ден…
… напълнила захарницата…
… сложила мокрите дрехи в сушилнята…
… заредила отново пералнята…
… изгладила си дрехите за следващия ден…
… поставила дребните играчки в един кош…
…сложила обратно телефонната слушалка на поставката за зареждане…
… набързо поляла цветята на първия етаж в къщата…
 
Прозяла се майката, опънала гърба и най-накрая се запътила към спалнята. Спряла се само до бюрото си и написала бележка до учителката за следващия ден...
... приготвила парите за екскурзията...
... издърпала книгата от ръцете на спящото си дете...
... написала картичка за рождения ден на приятелката си и надраскала набързо списъка с покупки за следващия ден. Мушнала и двете в дамската си чанта и...
... почистила лицето си от грима...
... сложила си Night solution & age fighting moisturiser…
... измила си зъбите и тръгнала към спалнята.

Много набързо напълнила с вода купичката на кучето и ...
...изнесла котката извън жилището...
... уверила се, че всички врати са заключени...
... нагледала всяко от спящите си деца и загасила нощните им лампи...
... метнала няколко мръсни чорапа в коша за пране...
... и провела бърз (може би дори заплашителен) разговор с едно от децата - все още будно...

В спалнята си нагласила будилника и допълнила 3 неща към списъка от
6 най-важни неща за следващия ден...
Като изключим кучето, котката и вероятно третото дете – това можех да съм аз.
 
На моята собствена случка с нощното ставане, някоя по-възрастна жена или самата Аз като по-възрастна жена би казала класическото „сама-си-си-виновна“.
 
Аз се събудих до бебето с 8-те зъба, баща му се опъна сутрешно доволен и каза, че бил спал като бебе, а аз казах: Тази майка е за убиване. Тогава Той се усмихна и каза: Не, тази майка е за обичане. И тогава и аз се усмихнах.
 
От тази сутрин насам все мисля за това. Кой е за убиване и кой е за обичане? Отговорите варират в зависимост от часа, в който си задавам тези въпроси, от изяденото количество шоколад, от не-изпитата препоръчителна доза червено вино, от написаното или ненаписаното домашно на по-голямото ни дете и от още какво ли не.
 
Давам си сметка, че седмиците, в които Тази-майка-е-за-убиване са в пъти повече отколкото седмиците, в които чувам Тази-майка-е-за-обичане. И все пак! Този крехък дисбаланс е толкова съществен в живота на всички нас.
 
А когато видях набързо надрасканата бележка - Не мога да ставам нощем – факт, но мога да си дойда по-рано и да гледам децата. Записал съм ти час за масаж в 5 – дисбалансът се балансира.
 
Не мога да предположа как ще се развива това съотношение на базата на бъдещите ни отношения. Най-вече, защото не мога да прочета бъдещето. Но познавам (вече) много жени, при които балансът така и не се получи и дисбалансът им взе много: от съня, от спокойствието, от времето за фризьор, маникюр, спорт, от времето за четене и спокойни разходки. За сметка на това им даде в изобилие бръчки, които никоя златна козметика не успя да заличи, нервност и усещане за тотална социална несправедливост.
 
Заради последното, струва ми се, Тази-майка-е-за-убиване, може да се ползва като Оздравителна програма. Понатрупва се напрежение и бутонът на Тази-майка светва. Светва първо за нея, но след това и на глас (и цвят) за всички замесени лица. Историите не могат да бъдат пренаписвани, хората не могат така лесно да се променят, но в различни ситуации един съвременен аранжимент може да се окаже освежаващ.
 
Знаете ли как завършва историята? Но първо, извинете, ако вече сте я чели много пъти.
Завършва като бащата казва Лека нощ (незнайно на кого, защото в помещението е сам) и си ляга.

Всеки от нас е разказ и вярвам, че и аз съм. Най-първо съм човек. И после редувам от момиче до жена и може би най-много майка. По-късно на същия ден съм и съпруга, а на следващия съм производител – на текстове, мисли и други полезни дейности. Емоционален център на една малка фамилна група. Любител на четенето, анализа, тичането (вече двегодишно занимание за моя собствена изненада) и психолог...