Почнах да пиша материал за секс, но не можах да го довърша. Престъпленията които се извършват в България срещу изпаднали в беда хора ме плашат, но езикът на омразата и кризата в институциите - още повече. А има и села като Крушево и безкрайно количество доброволци. Знам колко е банално да давам линк от Уикипедия, но на мен ми беше важно да си припомня какво е войната, защо е и кой печели и губи.
Искам да споделя три епизода, когато войната е влизала иносказателно, но директно в живота ми.
Защо споделям тези епизоди?
Две причини: (1) Познанието за света на други хора ни прави по-богати и чувствителни и към нас самите и внася перспектива в мислите ни и (2) Алтруизмът е един от основните терапевтични фактори в груповата терапия, а той работи като такъв и в живота. Хората извличат полза не само чрез приемане, но и чрез даване. Дълбокото усещане, че нямаме нищо ценно, което да е стойностно за другите се преодолява в моменти, когато ни се предоставя уникалната възможност да помогнем – спокойно, уверено и смирено.
Преди почти двайсет години бях в колеж в Айова и там най-добра приятелка ми стана една изключително красива, висока и руса мохамеданка от Босна. Помня как дойде след мен с малко вехто куфарче, където имаше единствено една рокля и един чифт обувки със старомоден висок ток. [[quote:1]]Идваше от Горажде, където почти цялата й фамилия беше избита, а къщата - изравнена със земята. В продължение на една година всяка нощ се събуждаше с писъци сред потъналото в спокойствие общежитие. Тя завърши три специалности с отличие, след което от продавачка на бельо в мол, зае ръководна длъжност в корпорацията на Тръмп. Чак днес осъзнавам какъв психологически подвиг успя да направи тя, докато бяхме в колежа. Стана близка със сърбин, който имаше подобна на нейната история, но се беше бил от другата страна на барикадата.
Преди повече от десет години имах любим, заради когото се върнах да живея в България и с когото 2001 година направихме обиколка из Македония, Косово, Черна гора, Дубровник и Босна с кола. Искахме да пътешестваме из бивша Югославия и така неусетно се озовахме на път, осеян със следите на наскоро свършилата война. Дубровник е богат град и беше реновиран, но бяха оставили нарочно определени сгради надупчени от снайпери и картечници – да се помни. [[quote:0]]Спахме срещу една такава стена, където дори и белите чаршафи и многото ракия не спряха мислите за слона в стаята. Когато влязохме в Босна, аз престанах да говоря и да се усмихвам до момента, когато, след няколко дни, излязохме от страната. Запуснати села с полувзривени къщи, фасади без покриви с картечни откоси, черни тъмни парцали и дрехи пропити с отдавна засъхнала кръв, подивели кучета. Не помня през колко такива села минахме – беше задушаващо и прекалено тихо, нямаше птици, нямаше слънце – а ако е имало, не се забелязваха.
Наскоро имах среща с група жени и деца бежанци от Сирия в една градска градинка. Общувахме леко, приятно, весело сред смях, игри и закачки. Просто още един следобед с децата в парка. До момента, когато почнахме да се сбогуваме. Всяка жена и всяко дете ме целуна с устни по бузите три пъти и ме прегърна силно, дълго и разтреперано с думите: моля те, пак да се видим. Чрез телата им истински разбрах какво им се случва – сами, с изтребени мъже и близки, с по няколко деца на ръце, тези жени се крепят единствено на нашата човечност и доброта.
Дори сега, пишейки тези редове ме хваща за гърлото вълнение и болка, съчувствие и благодарност към спътниците ми в тези епизоди. Благодаря на Сенада, Неш, Мартин, Силвена, Емил, Емилия, Лава, Мазкин, Айша, Афшин, Бадреа, Маждулин, Джимийл, Роде, Данеа, Шахид.
Един от основните морални стандарти на новото време е дефиниран от Петър Дънов като „живот за общото благо“, или още – „за цялото“: „На примитивното съзнание и първите стадии на социалното развитие в човешката история отговаря животът само за себе си, често дори в ущърб на другите - независимо дали става дума за личности или нации. Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва - въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към една нова форма. Твори се един нов морал. Този нов морал, чиято първа заповед е живот за Цялото, ще промени коренно света..."
Споделяйте и ваши епизоди – всичко, което внася яснота за дълбочината на страданието на тези непознати хора, които навлизат в страната ни – от Сирия, Ирак, Африка или другаде. Болката ни е еднаква и любовта ни е еднаква.
----------- Профил и други статии на Лилия София Попганчева
