ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Защо лъжеш себе си?

Защо лъжеш себе си?

Вече 30 минути я слушам внимателно. Не се познаваме много добре, но незнайно защо тя избра точно на мен да споделя мислите си – тук, на сред хаоса в хола, докато в другите стаи тече петъчния купон. Тя говори добре, умело подбира думите и отговаря на всеки мой въпрос, който всъщност е опит да я попитам по-завоалирано: „А защо лъжеш себе си?“

Виждам образа й твърде често, въпреки онази нощ се случи много отдавна. Тя убедително разказваше уж на мен, а всъщност на себе си, защо и как се случват нещата в живота й и някак запомних този специфичен, болезнен блясък в очите. Тя знаеше, че лъже. И знаеше, че аз го знам.

Лъжата горчи.
Колко по-трудно да е си спестиш истината, когато тя е на върха на езика ти. Нещо в теб се кърши при всяка лъжа, изречена на стотен път и дори, когато всички останали ти вярват, ти продължаваш да имаш неприятен вкус в устата. Лъжата горчи, нещо в тялото ти се съпротивлява да изрича тези глупости, но ти продължаваш упорито да повтаряш старата басня. Колко харесваш живота си, колко прекрасна е връзката ти, как вече мислите за деца, а истината е, че всеки по-искрен разговор със самата себе си на тези теми води до същинско главоболие.

Онази вечер не й казах, че лъже себе си. Кимах и просто продължавах да задавам въпрос след въпрос, докато отговорите започнаха да си противоречат. Тя се умълча и заби поглед в чашата си с мартини, а аз излязох от стаята. Колко се е променил животът й, не знам, но зная, че аз мислех много за моя след тази среща. За всички лъжи, с които се подхранвам ежедневно, за всяка измама, която убедително разпространявам, защото в противния случай би трябвало да призная колко несъвършено е всичко. А никак не ми се иска да бъда онази, различната и несправящата се.

Лъжата изречена три пъти е почти истина.
Лъжата изплакана три пъти обаче не е по-малка лъжа. 
И когато ден след ден хабиш усилия да убеждаваш себе си колко наред е всичко, ти приспиваш естествените инстинкти, които да ти помогнат да оправиш нещата. Онези, които ще те изправят пред себе си и ще ти простят. Въпреки всичко и заради теб самата ще променят сценария, подреждайки събитията, така че всичко някак да се нареди. Защото вътрешно ние много ясно знаем какво се случва и най-вече знаем как да го променим, но уви, прекарваме много повече време в това да си измисляме реалността, отколкото да чуем 
вътрешния глас, който ще ни посочи пътя. И разбира се, се страхуваме – от промяната, от различното, от неизвестното. Понякога се страхуваме и от идеята, че всичко може да бъде "наред", самата идея за това ни плаши. Но колкото и да продължава този лъжовен сън, все някога трябва да се събудим. Само от нас зависи кога...