Когато кажа, че обичам мъжа си повече от детето си, винаги настъпва неловко мълчание, хората обикновено смятат, че се шегувам. Вече не го споделям публично, тази истина си е само моя, а с времето причините стават все повече...

Защото го познавам през целия си смислен, пълноценен живот. Повече години съм съществувала с него, отколкото без него. Без него аз изобщо нямаше да съм тази, която съм.

Той ме подкрепя за всяко начало и не ме спира, когато искам да се върна назад. Той е спокоен, когато аз не съм, разумен, когато съм емоционална, и спонтанен, когато се колебая. Изненадва ме без да ме разочарова, защото преди това внимателно и дълго е мислил. Изобщо мисълта му за мен личи във всичко, което прави. Всяка сутрин ми казва, че съм много красива и че ме обича – дори когато изобщо не съм красива и когато аз самата не се обичам.Ние се смеем на едно и също. Четем си откъси от книгите и си говорим за неща, които никой на света не разбира. Вярваме, че сме заедно с причина – защото връзка като нашата не може да е случайна. Най-хубавите мигове в живота ми са свързани с него – и трепетите на душата, и безразсъдството на тялото. Само с него не ме е страх да съм себе си, да съм абсолютно уязвима, беззащитна и спонтанна.

Той знае всичките ми тайни и е на моя страна дори когато не ме разбира. С него аз съм абсолютно свободна и знам, че винаги ще сме заедно. И най-важното – сигурна съм, че той би казал всичко това за мен.

А на моето единствено, прекрасно и умно дете пожелавам да преживее любов като нашата...