ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Защо обичам мъжа си повече от детето си

Защо обичам мъжа си повече от детето си

Когато кажа, че обичам мъжа си повече от детето си, винаги настъпва неловко мълчание, хората обикновено смятат, че се шегувам. Вече не го споделям публично, тази истина си е само моя, а с времето причините стават все повече...

Защото го познавам през целия си смислен, пълноценен живот. Повече години съм съществувала с него, отколкото без него. Без него аз изобщо нямаше да съм тази, която съм.

Той ме подкрепя за всяко начало и не ме спира, когато искам да се върна назад. Той е спокоен, когато аз не съм, разумен, когато съм емоционална, и спонтанен, когато се колебая. Изненадва ме без да ме разочарова, защото преди това внимателно и дълго е мислил. Изобщо мисълта му за мен личи във всичко, което прави. Всяка сутрин ми казва, че съм много красива и че ме обича – дори когато изобщо не съм красива и когато аз самата не се обичам.Ние се смеем на едно и също. Четем си откъси от книгите и си говорим за неща, които никой на света не разбира. Вярваме, че сме заедно с причина – защото връзка като нашата не може да е случайна. Най-хубавите мигове в живота ми са свързани с него – и трепетите на душата, и безразсъдството на тялото. Само с него не ме е страх да съм себе си, да съм абсолютно уязвима, беззащитна и спонтанна.

Той знае всичките ми тайни и е на моя страна дори когато не ме разбира. С него аз съм абсолютно свободна и знам, че винаги ще сме заедно. И най-важното – сигурна съм, че той би казал всичко това за мен.

А на моето единствено, прекрасно и умно дете пожелавам да преживее любов като нашата...

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...