ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Здравей, харесвам те, ще ми бъдеш ли приятел?

Здравей, харесвам те, ще ми бъдеш ли приятел?

Има приятелства, които изглеждат далечни като времето, когато са се случили. Наскоро се видях с един мой приятел, с когото се познаваме от двайсет години, но през последните петнайсет сме се виждали не повече от четири-пет пъти. Не знам защо, но винаги съм страдала от предубеждението, че след толкова време няма да има какво да си кажеш със съответния човек. Може би и поради тази причина съм оставила няколко приятелства да избледнеят до степен на заличаване. Оказа се, че при една такава среща не само има много теми за разговор, които дори не се изчерпват с общите спомени, но и преоткриваш приятелството наново. А какво по-ценно от това? 

Има приятелства, които, въпреки че през цялото време са на една ръка разстояние, не се изморяват и остават докрая на филма, че и за надписите. Някои от тях се сгушват като мъркаща пухкава котка някъде край теб и не се натрапват.

Има приятелства, без които не можеш да дишаш.
Други са по-експанзивни такива, които те предизвикват постоянно. Колкото и да са различни обаче, общото между тях е липсата на табута, защото всичките умопомрачения и лудости са ако не споделени, то винаги приети като свои. Те търпят всичко, защото са всичко и неспирен поток от думи, и мълчание, и безусловна подкрепа, и леден душ, когато е необходимо. Тези приятелства са виждали крилата ти, но също така знаят как изглеждаш свит на кълбо.


Сезон, отвори се!
ОТ ГРАДА
26 май 2022 | Общество

Сезон, отвори се!

Летният туристически сезон ще бъде официално открит на 11 юни в курортен комплекс „Златни пясъци“. Министърът...

Има приятелства, без които не можеш да дишаш. По отношение на тях обаче понякога се случва да прекалиш с думите и така да попречиш на тях да дишат. Някъде там идва моментът, в който си готов (или поне искрено се надяваш да е така) да кажеш на някого "Достатъчно те носих в сърцето си, повърви малко". А после неизменно има някакъв шум – от сърце, такси, метро, самолет няма значение какво, заради който не се чува продължението на думите ти "А когато се умориш, аз ще съм тук". Не че това има някакво значение в подобни случаи така или иначе приятелствата не заминават никъде, поради простата причина, че не могат да използват такси, метро, самолет... Те използват само сърцето и в този момент получават пространството, от което са имали нужда. А ти си даваш сметка, че всичко се променя, само не и лятното морско слънце надвечер.

Има приятелства, които предстои да се родят. Те живеят в бъдещето. Знам, че колкото повече човек се отдалечава от детствототолкова по-трудно става създаването на чисти приятелства. Нали помните онова време, когато нямаше нищо по-лесно и по-нормално от това да кажеш на някого, хващайки го за ръка, "Здравей, харесвам те, ще ми бъдеш ли приятел?" и когато приятелствата не се изчерпваха в социалните мрежи, а ухаеха на цъфнали липи, бяха вкусни като откраднатите от градската овощна градина череши и озаряваха като отлетялата от дланта светулка. Но трудно не означава невъзможно и... изобщо думите понякога са с относително значение.

Приятелствата не заминават никъде.
Със сигурност за приятелствата може да се пише до безкрай дефиниции, класификации, клишета. Донякъде това е излишно обаче, тъй като те живеят свой собствен живот и пишат историята си сами във и извън думите, времето и пространството.

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Вече има и блог, където да ги откриете. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира, за да научи и детето си. За безброй други неща се учи от него, в движение.

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира,...