ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Зелда Фицджералд и крадецът на текстове

Скот Фицджералд разказва на всички, че жена му е луда. Но неговата любезна снизходителност към Зелда се стопява, когато тя написва книга. Скот изпада в ярост: тя използва дневниците си, а той смята, че това е само негово право. Да, Скот постоянно пише книги по текстове на Зелда, понякога само с лека редакция, която дори не е необходима.

„Стори ми се, че на една от страниците разпознах откъс от стария си дневник – онзи, който най-мистериозно изчезна малко след като се оженихме; както и няколко леко променени цитата от писма, които въпреки това продължават да звучат като моите собствени“, пише Зелда Фицджералд в статия за книгите на съпруга си. „Скот не написа нищо добро, докато не разбра, че Зелда е полудяла“, споделя веднъж Хемингуей в своите текстове.

Зависимостта на творчеството на Скот Фицджералд от жена му е очевидна за всички, които се познават с тяхното семейство. Но малцина могат да си представят, че тази зависимост прилича повече на... банално плагиатство. В крайна сметка, не е ли жената до големия писател просто муза, създадена да вдъхновява?

Всички съвременни изследователи на техните текстове твърдят, че в случая със семейство Фицджералд определено не е така. Зелда е много повече от вдъхновение за Скот. Тя е източник на сюжети, наблюдения и не по-малко точни дефиниции на наблюдаваното.

Зелда си води дневници. Тъй като тя е писателка – и е писателка много преди да издаде единствения си роман – тези дневници се отличават с красива литературност. Бурният живот на Зелда, нейната общителност, нейната проницателност и наблюдателност превръщат бележките й в много повече от хроника на дните, трансформирайки ги, от гледна точка на Скот, в страхотна чернова за неговите романи. Да, той смята тези текстове за свои. Трябват му. Той вече е известен писател, а тя? За какво са й? От същата позиция Скот публикува от свое име няколко от добре разказаните кратки истории на Зелда.

„Веднага щом станете прочут, ще се омъжа за вас!“

Скот и Зелда са твърде млади, когато тя произнася тези думи – в отговор на твърдението му, че планира да стане известен писател. Казват, че именно поради това той смело прави предложение на младата жена. Романите му ще хранят и двамата. Скот казва същото по време на срещата си с бащата на Зелда – съдия Сейър. Мистър Сейър само се подсмихва. Той е виждал десетките момчета на Зелда, най-често само по един или два пъти. Затова не ги приема сериозно.

Самата Зелда също е трудно да се приеме като сериозно момиче. Родена заедно със столетието, тя сякаш не иска да чака да навърши 20, за да се превърне в типичната бунтарка – свободолюбива, иронизираща, шокираща.

Така един ден отива на плаж, пременена в бански костюм изцяло в телесен цвят: тотална илюзия за голота, с която полицията не може да направи нищо – стилът и дължината на крачолите на банския са абсолютно прилични. А междувременно на плажа мъжете и момчетата се обръщат след нея, момичетата се изчервяват, жените се възмущават, продавачите на различни дреболии се кикотят. Не е изненадващо, че Зелда има само няколко приятелки, но пък има достатъчно обожатели и до шестнайсетгодишната си възраст, когато за първи път се появява пред баща си със Скот, зад гърба й има много срещи и емоции. По-късно, по време на брака им, Скот използва това като оправдание за своите постоянни забежки и изневери.

Има още...