Любов и други бедствия

Зелда Фицджералд и крадецът на текстове

Зависимостта на творчеството на Скот Фицджералд от жена му е очевидна за всички

Скот Фицджералд разказва на всички, че жена му е луда. Но неговата любезна снизходителност към Зелда се стопява, когато тя написва книга. Скот изпада в ярост: тя използва дневниците си, а той смята, че това е само негово право. Да, Скот постоянно пише книги по текстове на Зелда, понякога само с лека редакция, която дори не е необходима.

„Стори ми се, че на една от страниците разпознах откъс от стария си дневник – онзи, който най-мистериозно изчезна малко след като се оженихме; както и няколко леко променени цитата от писма, които въпреки това продължават да звучат като моите собствени“, пише Зелда Фицджералд в статия за книгите на съпруга си. „Скот не написа нищо добро, докато не разбра, че Зелда е полудяла“, споделя веднъж Хемингуей в своите текстове.

Зависимостта на творчеството на Скот Фицджералд от жена му е очевидна за всички, които се познават с тяхното семейство. Но малцина могат да си представят, че тази зависимост прилича повече на... банално плагиатство. В крайна сметка, не е ли жената до големия писател просто муза, създадена да вдъхновява?

Всички съвременни изследователи на техните текстове твърдят, че в случая със семейство Фицджералд определено не е така. Зелда е много повече от вдъхновение за Скот. Тя е източник на сюжети, наблюдения и не по-малко точни дефиниции на наблюдаваното.

Зелда си води дневници. Тъй като тя е писателка – и е писателка много преди да издаде единствения си роман – тези дневници се отличават с красива литературност. Бурният живот на Зелда, нейната общителност, нейната проницателност и наблюдателност превръщат бележките й в много повече от хроника на дните, трансформирайки ги, от гледна точка на Скот, в страхотна чернова за неговите романи. Да, той смята тези текстове за свои. Трябват му. Той вече е известен писател, а тя? За какво са й? От същата позиция Скот публикува от свое име няколко от добре разказаните кратки истории на Зелда.

„Веднага щом станете прочут, ще се омъжа за вас!“

Скот и Зелда са твърде млади, когато тя произнася тези думи – в отговор на твърдението му, че планира да стане известен писател. Казват, че именно поради това той смело прави предложение на младата жена. Романите му ще хранят и двамата. Скот казва същото по време на срещата си с бащата на Зелда – съдия Сейър. Мистър Сейър само се подсмихва. Той е виждал десетките момчета на Зелда, най-често само по един или два пъти. Затова не ги приема сериозно.

Самата Зелда също е трудно да се приеме като сериозно момиче. Родена заедно със столетието, тя сякаш не иска да чака да навърши 20, за да се превърне в типичната бунтарка – свободолюбива, иронизираща, шокираща.

Така един ден отива на плаж, пременена в бански костюм изцяло в телесен цвят: тотална илюзия за голота, с която полицията не може да направи нищо – стилът и дължината на крачолите на банския са абсолютно прилични. А междувременно на плажа мъжете и момчетата се обръщат след нея, момичетата се изчервяват, жените се възмущават, продавачите на различни дреболии се кикотят. Не е изненадващо, че Зелда има само няколко приятелки, но пък има достатъчно обожатели и до шестнайсетгодишната си възраст, когато за първи път се появява пред баща си със Скот, зад гърба й има много срещи и емоции. По-късно, по време на брака им, Скот използва това като оправдание за своите постоянни забежки и изневери.

Има още...


Тя се срещна с момчетата и през цялата година, която Скот прекарва в Ню Йорк, преследвайки литературно признание с първия си роман. Скот е едва на двадесет, а тя на седемнадесет, когато той се завръща с обещаните слава и средства, за да отведе своята Зелда в града на забавленията и големите пари, небостъргачите и нощните светлини... А там започва да се срамува от нея – провинциална жена, която е донесла със себе си роклите си с волани и всичките си диалектни думи от Алабама. Въпреки това Зелда бързо се ориентира и скоро се превръща в типична звезда от хрониките на нюйоркското общество: пие на всички партита, на които успява да присъства, танцува като луда (танците са лесни за нея – в детството си се е занимавала с балет), къпе се във фонтаните и блести в най-модерните тоалети.

Освен това Зелда пише много: разкази, писма, дневници. Разказите й се публикуват в списания. Извадки от дневниците й също са публикувани. Само че никой не знае, че това са дневниците на Зелда. Сега те вече са брилянтните абзаци на Скот.

Междувременно над писателката надвисва сянката на лудостта. След като ражда дъщеря им Скоти, съпругът й започва да не обръща внимание на Зелда и се забавлява с други жени. Той превръща всички опити на Зелда да поговорят в обвинения срещу нея, че е истеричка. Нервите на Зелда се разклащат все повече и повече: пренебрежението на съпруга й, алкохолът и вероятно следродилната депресия, която поражда биполярно афективно разстройство, при което периодите на депресия се заменят с периоди на постоянно повишено, войнствено, весело или гневно настроение. Зелда изтънява...

Лудата Зелда

Някои смятат, че преломен момент за Зелда е връзката на Скот с Айседора Дънкан – известната танцьорка, която Фицджералд започва да ухажва. Когато той за пореден път флиртува с нея пред очите на всички, Зелда умишлено пада по стълбите – за да привлече вниманието към себе си, за да предизвика поне малко съжаление, за да... или просто така. После отново се захваща с балета, но от нея не излиза балерина. Излиза нервен срив.

В болницата Зелда е диагностицирана с шизофрения. Хората, изучаващи нейните писма, текстове и живот, се съмняват, че писателката е страдала точно от това заболяване – симптомите са характерни за биполярно афективно разстройство, за невроза. Но лекарите не се съмняват: по онова време прецизната диагностика не е на много високо ниво в психиатриите.

Зелда се сдобива със славата на луда и съпругът й говори пред всички, че е предупреждавал за това от доста време. И ето че... Той се превръща в нежен, грижовен, закрилящ съпруг, развежда Зелда от клиника на клиника, плаща за лечението... А в това време флиртува с други жени. Това, разбира се, не помага на Зелда. Между другото, продължава да бъде писателка и започва да преобразува болката си в творчество. Да надмине съпруга си, който е в зенита на славата си, тя няма да успее току-така. Решава да експериментира със стила и написва модернистичен роман: „Спаси ме, валс“. По-късно този роман затвърждава славата на Зелда като луда и безумна жена – написан е твърде необичайно.

Издателството го намира за интересен, но все още суров. И го изпраща за литературна доработка. Само че не обратно до Зелда, а до Скот. Осъзнавайки, че в книгата са включени епизоди от дневника на съпругата му, които той включва в момента в романа си „Нежна е нощта“, Скот се разгневява. Избухва истински скандал. По-късно Скот се оправдава с това, че романът на съпругата му съдържа прекалено много детайли от личния им живот. Но същото може да се каже и за неговия роман (и по същите причини, както вече е ясно). Но да не се върне ръкописът в издателството, вече е невъзможно. „Спаси ме, валс“ вижда бял свят.

По това време двойката отдавна живее във Франция. Веднага след книгата на жена си Скот Фицжералд издава „Нежна е нощта“. И получавайки голям хонорар за романа си, заминава за Америка. Там той става сценарист в Холивуд и си намира нова любов – жена, която не би използвала своите текстове, за да го засенчва – журналистката от жълтите рубрики Шейла Греъм. Оставя Зелда в клиника в Северна Каролина. Дори когато напуска клиниката, тя дълго време отказва да пише. До смъртта на Скот. Тогава най-накрая се впуска в новия си роман.

Следващата й книга обаче така и не излиза. Когато в клиниката избухва пожар, Зелда се оказва заключена в една от стаите – очаквайки електрошоковата си терапия. Никой не знае дали просто не са я забравили в пламтящата сграда, докато са спасявали себе си. Изгаря жива. В този ден Зелда е едва на четиридесет и осем.

 

Как са се вдъхновявали 10 от най-влиятелните жени в изкуството