"Боже Господи!", казва си Ева, когато пороят се изсипва върху нея пет минути след като излиза от офиса и пет минути преди да се качи в метрото. Там пък, заради мократа и спарена ситуация, мирише на изпран китеник. Заболява я глава, става ѝ лошо. Прибира се мокра и се просва на дивана да се съвземе – пералнята на съседите отгоре центрофугира, тези отдолу готвят нещо явно с много лук, съседчето отстрани се упражнява на пиано. Е, няма да се получи. Ева става, примирена с гадния ден и шумната вечер, за да приготви вечеря, поне да хапнат като хората и да пият по едно вино.

След малко се прибира мъжът ѝ.

- Адамееееее, вино купи ли?

- Не.

- Как така "не"?!

- Еми не съм. Нали трябваше за празника утре, от онова хубавото, дето ще е на промоция.

- Адаме, казах ти "вземи вино". Да съм споменавала празник и промоция? М?

Усетил накъде отива работата, Адам окупира банята, докато негативната емоция на неговата любима жена отмине. 

Ако Ева в този момент знае за тези процеси и суматохата, настанала в организма ѝ, навярно няма да призовава Господ Бог за такива дреболии като пране и зюмбюли.

Ева и Адам в крайна сметка вечерят на бялата покривка, сред ваза, свещник, платнени салфетки и луксозни прибори. Вечерят принцеси с кашкавал и пият вода. Можеха да пият айрян, ако киселото мляко в хладилника беше в срок на годност.

Нищо, поне на пълен стомах нещата винаги са по-добре.

"Боже Господи!", възкликва Ева отново, виждайки как вчерашното пране се вее ли, вее под дъжда на терасата.

Изморена и отегчена от битовите несгоди, сполетели я след 17:00 ч. на 7 март, Ева си ляга, малко след като Адам вече е заспал, и затваря очи с мисълта за сините зюмбюли, които задължително ще я очакват през утрешния ден.

"Боже Господи, дано да са фрезии…", минава през ума ѝ и тя заспива.

Така, след като всички в люлинската панелка вече са утихнали, а нашата героиня е потънала в дълбок сън, можем да разгледаме на спокойствие какво се случва в нейното тяло – този извънземен механизъм, придобит от човешката раса по неведоми пътища.

През последните 24 часа Евината яйцеклетка от десния яйчник бива оплождана от Адамовата У-хромозома. Baby on board! – както казва най-модната значка.

Сега, внимание! Поради стреса, натовареното ежедневие или пък заради страстната любов на двойката тялото на Ева този месец отделя не една, а цели две зрели яйцеклетки. Така яйцеклетката от левия ѝ яйчник също бива качествено оплодена с У-хромозома.

И в този тих час, точно в полунощ, в пълно смирение и хармония с вселенския необят и всички божества, Евините зиготи се отправят към старателно подготвената нейна матка, за да станат начало на два нови живота, които ще пристъпят в земната реалност след точно девет месеца. Необичайна простота съпътства това толкова важно събитие. Никаква външна проява – нито придихание, нито потрепване. Най-безшумното избухване на урагани от космически прах.