ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Моите вдъхновения от 2014 г.

Моите вдъхновения от 2014 г.

В сезона на лампичките, “джингъл белс” и аромата на коледни сладки упорито се намества практиката да споделяме разни неща в списъци. Списъкът, който аз искам да споделя, е много специален, много красив, много личен и най-вече съвършено истински.

Момичетата, които ме вдъхновяваха през изминалата година

Вдъхновението е като искра. Нещо в мен припламва, докосвайки се до душата на друг човек, било чрез разговор с него или чрез неговото изкуство, чрез съвместни проекти, на чаша чай, след безброй години заедно, или просто наблюдавайки го как живее. И в мен се запалва огън, който ме стопля и ми дава заряд да вървя по пътя си, знаейки, че не съм сама.

Нека ви разкажа за тези прекрасници в моя живот, които усетно или неусетно ме дариха с искрица от своя огън.

Ася, на 34. Творец до ядрото на всяка своя клетка. Вижда и създава красота във всичко, ей така с едно завъртане на четката, със залепено изрисувано бяло листче на стената, с кървавочервено платно, с коледни пуйки, родили се на салфетка. Познавам я от 21 години. Беше едно шарено, влюбено в залезите момиче. Днес си е същата. Някак матрицата не успя да я глътне, или тя смело успя да избяга навреме. През тази година Ася превърна в реалност една своя мечта. Знаех за тази нейна мечта още преди да я видя оживяла – бях усетила и страха в главата й, и копнежа в сърцето й и онази сила, която извира от дълбокото на душата, когато сме по верния за нас път. Така се вълнувах с нея, когато нейната Бяла лодка отплава в безкрайното море. Стоях и аз с кърпичка на пристанището и махах с възторг.

И се вдъхнових! Вдъхнових се, че жените сме магьосници – ей така, неусетно, някъде между грижите за 3-годишен, правенето на супа, пускането на пералня, четенето на книги, рисуването на картини, социални каузи и т.н. сме способни да измътим нещо красиво, нещо голямо, нещо, което се е родило в главите ни и е зависело само от нас, за да го види светът. Ей така между другото – това е красотата, която спасява света.

Сиена, на 5. Тя в дива. Понякога е бавна и отнесена като нахранило се лениво лъвче. След това изведнъж съзира нещо, ловко прескача масата, покатерва се на плота и след секунди ръфа филия с лютеница. И с дяволита усмивка идва да те целуне с лютеницовата си уста. Недосегаема е за критика и наставления. Не се нуждае от одобрението на околните. Никога няма да я чуеш да каже „Виж ме!“, защото знае, че просто няма как да не я видиш. Енергията й изпълва пространството и го променя, зарежда го. Може да рисува с часове и ако те види, че се стремиш да оцветяваш в линиите, ти казва да рисуваш както искаш, а не както трябва. После дълго размишляваш над това нейно изказване. След което изведнъж захвърля четките, свирва на момчетата и ги отвлича да строят кораб към Африка в съседната стая. Свободата на духа в истинския му вид.

Маги, на 26. Преди време прочетох книгата на Александър Нийл, в която той разказва за училището Съмърхил, където децата растат в свобода, следвайки себе си и собствения си път, а възрастните там са в ролята на ментори, които подкрепят децата, вярват в тях и в тяхното право и компетентност да вземат решения за собствения си живот. Затваряйки книгата, си помислих колко много имам нужда да срещна човек, който може да бъде такъв ментор, който не просто вярва, но живее тази свобода на духа и с когото да запалим искра за създаването на такова училище в България. Два дни по-късно Маги прочела блога ми и се свърза с мен. Тя е учителка, писателка, майка. Тя е млада, умна, красива, силна, устремена. Тя е учителят на бъдещето, носещ в себе си призванието да отстоява правото на децата да бъдат свободни, да правят своите избори и да следват себе си. За мен тя е вдъхновението, че когато човек носи в себе си вярата в свободата и доверието в детето, никой и нищо не може да го спре по пътя.

Момичетата от града, от 5 до 85. Те са красиви, свежи, вълнуващи, интригуващи, различни, мечтателни, оптимистични, цветни. През тази година на сайта на Момичетата аз за първи път видях до името ми да пише Автор. И това ми даде кураж да споделям и пиша. Не защото имам стил, нито пък защото ще кажа нещо, което досега не е казвано. Пиша и съм вдъхновена, че съм част от екипа на Момичетата, защото вярвам, че ние жените притежаваме една вълшебна сила – да се намираме, да си помагаме, да си даваме една невидима подкрепа точно в момент на нужда, на болка, на страх. Или да празнуваме живота, да го танцуваме, да му се смеем. Вие всички сте вдъхновение!

Женската енергия е в красотата, осъзнатостта, свободата на духа, доверието в себе си и в това да сме заедно. Благодаря ви, вдъхновяващи момичета! Вие ме дарявате с всичко това.

Деница е създател на Потока – пространство за творчество, танц и вдъхновение. Работи като неорайхиански аналитичен психотерапевт под супервизия и се занимава с  танцова терапия. Вярва, че всеки човек е творец и затова създава и програмата “Аз творя Живота си” Деница е и майка. Вярва, че за да порасне едно дете свободно и щастливо, родителите му също трябва да бъдат таки...