ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Живот с Мадона, разказът на едно момче

Живот с Мадона, разказът на едно момче

Снимки: Авторът

трябва да купя 28 билета. Не знам как ми се получи да убедя толкова хора, като голяма част от тях дори не бяха фенове. Още помня драмата с „golden circle” билетите и неработещата онлайн система, която в един момент проби и ми даде 4 билета – „заклетите фенове винаги имат късмет”. А след това и пачката с хилядарки, която занесох на касата при Зори – няма как да купиш толкова билети наведнъж, ако сред приятелите ти не фигурира една касиерка, винаги готова да удари рамо.

Драмата с осемчасовото чакане се повтори и при концерта от MDNA турнето в Истанбул. Тогава пък билетите свършиха мигновено и ние не успяхме да купим. Но датата беше дебело оградена в календара и нямаше начин да пропуснем събитието. Според концерта дори нагласихме едно цяло пътешествие из Грузия, Армения, Азербайджан и финал Истанбул.

С годините осъзнавам, че тази жена вече е неизменна част от мен, и дори не се замислям, когато посягам към поредното списание, от чиято корица ме гледа тя.

Дни преди шоуто започнахме да ровим из разни сайтове за билети на черно, които бяха направо „катранено” черни с поне три пъти по-високи цени. Обаче нали „заклетите фенове винаги имат късмет”, два дни преди концерта видях, че са се появили редовни билети за терена. И тогава двамата с Ангел събрахме очите на хората по „Истиклял” с безумен спринт, слаломирайки сред безкрайните тълпи в юнската жега до най-близката каса на biletix. Там ни посрещна едно момче и леко надменно ни уведоми, че „билетите отдавна свършиха”. Но изненадващо откри, че наистина има пуснати допълнителни билети. Десет минути след като си купихме нашите, допълнителните билети бяха вече изчезнали.

За последно видяхме Мадона през декември 2015 г. в Париж по време на турнето й „Rebel Heart”. И тогава ни направи впечатление, че феновете й са доста по-улегнали, в публиката преобладават хората на средна възраст, няма ги пищящите и некоординирани тийнейджъри, но пък всички продължават да са безкрайно отдадени и да преживяват хитовете, съпътствали целия им съзнателен живот.

С годините осъзнавам, че тази жена вече е неизменна част от мен, и дори не се замислям, когато посягам към поредното списание, от чиято корица ме гледа тя. Разлиствам трепетно страниците, показвам на всички „колко е яка!”, защото радостта винаги трябва да е споделена, и удовлетворен складирам поредния брой в мадономанската съкровищница. И така вече 30 години.

P.S. Докато пишех всичко това, отново ме зачовърка недоволството от това, че филмът „Strike a Pose” така и не е показван в България. Писах на режисьорката, която пък взе, че отговори този път. Направихме контакт със световните разпространители и както многократно съм се убеждавал – „заклетите фенове винаги имат късмет”. Ще покажем филма през октомври в програмата на Sofia Biting Docs!

Автор: Здравко Григоров