По зодия съм Козирог. По характер - Стрелец. Ежедневно и еженощно отстрелвам малки и големи цели - от подписването на договор за нов офис до простирането на прането. Опъвам лъка, преценявам необходимото време и скорост и стрелям.
От друга страна, страдам от един вроден навик - да бързам. Не мога да свърша нещо, без да бързам. С годините се понаучих, че бързината не трябва да е за сметка на качеството.
Стрелец, при това бърз... ужасно изтощителна комбинация. Докато един ден не се прицелих, но без да видя, че вместо лък съм хванала бумеранг. Насилвах размера на всяка секунда, минута, час и хоп - от другия край нещо се върна. [[quote:0]] Животът мe спря. Случвало ли ви се е? Четете ли знаците, както и аз ги чета? Защото сама себе си не можех да спра, Той го направи. Един счупен крак у дома показа истинската стойност на всяко действие.
Ежедневието ми е пълно с несъществени активности, които водят до съществено напрежение. Първите няколко дни след инцидента се опитах да го карам постарому и в резултат се сдобих със следния нетипичен списък от неща, за които нямах абсолютно никакво време:
- да се разплача от яд;
- да отворя бутилка вино за вечеря;
- да си сложа пръстен - карах го само с халката и не стоеше никак лошо;
- да пия повече от едно кафе на ден (при обичайна доза три);
- да отворя поне две от списанията, които отлежават на нощното ми шкафче с етикети брой Ноември 2012;
- да си обуя ботите с връзки (връзките са средно 20 секунди повече на крак сравнениe със закопчаването на висок ботуш с цип) и, ако щете вярвайте, в един от тези дни, докато шофирах, установих, че нямам време да вдигна падналите от раменете ми презрамки на сутиена... Странно, винаги съм мислела, че вдигането на паднала презрамка е придобит рефлекс, върху който не се замисляш, просто изпълняваш. Явно не. [[more]]Много харесвам репликата "най-близо до човек е собствената му кожа" и от време на време се сещам, че и аз имам такава. Тогава отбих колата встрани, вдигнах презрамките, купих бутилка вино за вечеря, а у дома си сложих пръстен с изумруд. И се почувствах комфортно с ясното съзнание, че не всичко е свършено, но пък и нищо фатално не е било пропуснато в този пореден, но и сам по себе си неповторим и невъзвръщаем ден от моя живот.
За мое успокоение, не всички знаци са така болезнени - в буквалния смисъл на думата. Понякога, особено при пътувания, се потапям в атмосферата на непознатите места и се отдавам на чисто отпускарския и туристически режим, в който всичко и всички ми се струват спокойни, безпроблемни, а аз съм единствената луда до "вчера". Защото след тази картина и това място си обещавам да съм спокойна, релаксирана, балансирана, по-бавна, умерена, намерена. Прочела правилно знаците и постигнала нещо изключително важно - уважение и зачитане на самата мен.
Поне за известно време.
