Mish Mash Fest

5 български имена в световната наука

Без голямо замисляне, дори без подробности, може ли всеки от нас да изброи три открития в световната наука, които носят имената на създателите си – български имена.

5 български имена в световната наука

Славното историческо минало и големите спортни успехи са източник на национална гордост не само в България. Нищо чудно, че ако трябва да изброим имената на забележителните ни сънародници, на първо място винаги изскачат исторически фигури и спортисти от близкото или далечно минало. А колко имена на световно известни български учени знаете? Без голямо замисляне, дори без подробности, може ли всеки от нас да изброи три открития в световната наука, които носят имената на създателите си – български имена.[[more]]Причините не са само в липсата на любопитство от наша страна, понякога това е целенасочена национална политика. Някои от големите учени на България са избрали да работят извън родината си и социалистическото правителство е направило всичко възможно никой да не знае за тях. Това мълчание до голяма степен продължава и до днес, обричайки ги завинаги на присъдата, която са получили тогава – „невъзвращенци“. Можем да се опитаме да върнем времето назад и да си спомним за:

проф. Иван Странски

Българското име зад теорията за кристалния растеж. Иван Странски е роден през 1897 година в София, баща му е българин, майка му германка. Още от дете той страда от костна туберкулоза и големият му интерес към науката е предизвикан отчасти от желанието му да намери лек за своята болест, тогава нелечима. Иван Странски завършва гимназия в България и заминава да учи медицина във Виена. Там бързо разбира ограниченията на тази дисциплина и се връща в София да учи химия. Защитава дисертация в Берлин и отново се връща в София, където основава катедрата по Физикохимия и е първият преподавател в нея. През 1941 година Странски заминава за Берлин, отначало като стипендиант, по-късно и като редовен професор в Берлинския Технически университет. В Германия той публикува трудовете си за молекулнокинетичната теория за формирането и растежа на кристалите. Трудовете му имат и конкретно практическо приложение – в авиацията, рудодобива. В социалистическа България Странски е уволнен от университета и не му е разрешено да се върне в родината чак до края 60-те години. Неговото име носят два научни института в Германия.

проф. Кръстьо Кръстев

Откривател на „Ефекта на Кръстев“. Кръстьо Кръстев е роден през 1900 година в Добруджа. След окупацията на Южна Добруджа семейството му се премества в София, където той завършва гимназия. Висшето си образование Кръстьо Кръстев завършва в Германия, където защитава три доктората. Тогавашната спогодба за научно сътрудничество между България и Германия му дава възможност да работи с най-големите имена във физиката по онова време – Макс Планк – основателят на квантовата механика – и Айнщайн, чийто асистент е Кръстев. През 1932 г., в качеството си на професор по физика, технология и химия на мощните експлозии в софийската Военна академия, Кръстев открива непознат дотогава физичен феномен при стрелба с тежко оръдие - електромагнитни вълни, които при взрив се разпространяват със скоростта на светлината. Ученият нарича явлението "електромагнитна пулсация". През 1944 година Кристев емигрира и заминава за САЩ. Там откритието му става база за системата за регистриране на ядрените опити по света, авторитетът му в армията е толкова голям, че през 1962 година получава „Награда за изключителна служба“ – най-високото отличие на американската армия, присъждано на цивилно лице. Ефектът на Кръстев може да бъде видян във филма „Матрицата“ – той е в основата на оръжията на хората срещу машините. Кръстьо Кръстев не е допуснат приживе в родината си, години след смъртта му близките донасят в България урната с праха му, изпълнявайки последната му воля.

Иван Ночев

Благодарение на този българин е възможно първото кацане на Луната през 1969 година. Иван Ночев е роден през 1916 година в Карлово и се интересува от техника и механика от дете. Завършва училище в родния си град, след това заминава да учи в Берлин, но по време на войната се мести в Прага и Виена, където завършва и защитава докторат. Работи на летището във Виена, а в началото на 50-те години емигрира в САЩ. Занимава се с теоретични постановки и изчисления в аеродинамиката, които и до днес се изучават в американските колежи и университети.Създава собствена инженерингова фирма в областта на аерокосмическите изследвания, която е сред най-авторитетните в своята област. Именно на нея е възложено да усъвършенства реактивния двигател на лунния модул „Орел“, така че да се гарантира кацането му в хоризонтална позиция., както и успешното излитане и скачване с космическия кораб. Още на 10 ноември 1989 година Иван Ночев изявява желание да се върне в България, но по здравословни причини мечтата му не се осъществява. На погребението му присъстват трима американски президенти – Картър, Рейгън и Буш.

д-р Стамен Григоров

Той пръв изследвал процеса на подквасване на киселото мляко и в негова чест новоткритата бактерия била наречена „Бактериум булгарикус“. Стамен Григоров е роден през 1878 година в село Студен извор, Трънско. Завършва гимназия в софи, а висшето си образование в Монпелие и Женева. В Швейцария младият учен изследва в университетската лаборатория киселото мляко, което съпругата му изпраща от България. През 1905 година Стамен Григоров пръв описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Благодарение на публикациите си по темата д-р Григоров става световно признат учен, но отказва предложената му професура в женева и се прибира в България, където става управител на болницата в Трън. Паралелно с лекарската си практика, той активно работи по изследвания, свързани с противотуберкулозната ваксина, които публикува във Франция и Италия. Умира през 1945 година.

Петър Петров

Създателят на електронния часовник, един от участниците в космическата програма „Аполо“. Петър Петров е роден в село Брестовица през 1919 година. На 20-годишна възраст се записва във Френския чуждестранен легион, но е пленен от германската армия и след кратък престой в лагер се връща в България. През 1944 година заминава да учи в Германия и след 9-ти септември е обявен за враг и получава задочна смъртна присъда. Дипломира се в Дармщатския и Щутгартския университети с магистърска степен по електро-механично и гражданско инженерство. След преместването си в САЩ е поканен лично от Вернер фон Браун да се присъедини към проекта „Аполо“. През 1968г. Петров основава Кеър Електрикс, с която разработва първият в света безжичен сърдечен монитор. Година по късно изобретява и първия първия дигитален ръчен часовник наречен Пулсар, който се продава за 2100 щатски долара. Петър Петров се счита за един от най-продуктивните изобретатели от първата половина на 20-ти век. На негово име е кръстен морският нос Петров в Антарктика.