ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 книги на юли

5 книги на юли
Довиждане, юли, здравей, август!
Лятото е в разгара си, а ние не спираме да четем – в автобуса, на пикник, в парка, на плажа… Книгите пристигат в офиса ни, а ние едва намираме време за тях, забързани към поредния ден от протеста, но въпреки това, през изминалия месец успяхме да прочетем внушително количество издания. 5 от тях, по традиция, попадат в месечната ни книжна класация, ето я и нея:
 

Разликата е, че аз вече почти нямах търпение да чета многословните описания на места, герои, истории, военни маневри… Исках да се стига до края и очаквах нещо наистина голямо за финал –изненадващо и помитащо. Е, не съм сигурна, че получих толкова силна кулминация, както например в някои от началните томове на Джордан – прочистването на сайдин например. Хубавото е, че сблъсъкът между двете сили беше достоверен и почти реалистичен. Тъмния беше прекалено трансцедентен и съответно не достатъчно плашещ за моя вкус. Но предполагам, че е трудно да постигнеш зловещ образ от толкова близо.
 
 
2.„Има крокодили в морето“ на Енаятолах Акбари 

През цялото време, докато четях романа, в мен звучеше един въпрос – как е възможно в 21-ви век, все още да се случва всичко това? Успоредно с него, обаче, не ме оставяше и другият въпрос – каква сила е необходимо да притежаваш, за да продължиш ВЪПРЕКИ, за да останеш ЖИВ след толкова опити да бъдеш убит, да не загубиш СМИСЪЛА, след  центрофугата на бездушието, в която ежеминутно се въртиш с години, да не загубиш ИДЕНТИЧНОСТТА си, след всичкото отхвърляне, което срещаш?
 

Оги е роден с лицеви аномалии, някаква невероятна случайност е подредила нещата така, че хромозомите на родителите му не си подхождат по възможно най-ужасен начин и той се ражда почти без лице. В множество хирургически операции, които преживява като малък, лекарите успяват да „сглобят“ лицето му, което далеч не е като на всички останали. Обикновено когато стигна до този момент в описанието на книгата събеседникът ми започва неистово да маха с ръце и да казва: „А, не, не искам да го чета това.“ А трябва. Защото не съм срещала толкова силен човек като Оги, който успява да живее, мисли и обича въпреки тази своя карма.
 

Когато прочетете книгата ще разберете, че тези рекорди и комплименти нямат значение – те не могат да ви подготвят за огромното удоволствие, което ви предстои. Това е от онези големи, сериозни и умни книги, заради които обичаме литературата. Книги, с които живеем дни наред, в които всеки факт е интересен, всяка дума на мястото си, а героите са като живи. Книги, каквито са писали авторите преди много години и дори столетия и които се четат бавно и задълбочено – защото те не просто запълват времето приятно, те ни учат и променят. Тези произведения се създават трудно . Хилари Мантел обмисля тази поредица четири десетилетия, но смятала себе си за твърде млада, за да се захване с такава сложна задача.
 
 
Когато чета, обичам да подчертавам и да си правя бележки в книгите. Може би затова не мога да свикна с електронните книги. Подчертавам моментите, в който се разпознавам, които искам да прочета отново, които искам да запомня. Ако приключвайки една книга, в нея има много цветни пасажи, значи ми е харесала. С книгата „Какво не знаем за любовта“ на Милена Динкова успях почти да изхабя един маркер, защото почти на всяка страница имаше нещо, което исках да подчертая, да отбележа, да запомня.