ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 любими мъжки биографични филма

5 любими мъжки биографични филма

Актрисите често се оплакват, че в киното силните характери и хубавите роли се пишат главно за мъже. Избирайки петте си любими биографични филма, посветени на знаменити мъже, сме склонни да кажем – прави са! Наистина е лесно да се сетим за поне дузина страхотни мъжки биографични филма от последните години и изборът е много труден, защото всеки от актьорите е дал всичко от себе си и в много случаи дори да не помним историята на филма, образът на главния герой остава у нас по-ярък дори от оригинала – няма нужда да се връщаме назад в историята, достатъчно е да си помислим „Линкълн“ и да се сетим за Даниел Дей Люис, Хоакин Финикс като Джони Кеш или Джони Деп като сър Джеймс Матю Бари. Ето и любимите ни пет:

1. Milk/Милк (2008)

Шон Пен е в ролята на Харви Милк – първият активист за правата на хомосексуалистите и открит гей, който печели избори в щата Калифорния. За което заплаща с живота си. Филмът на Гюс Ван Сант проследява само най-активните години на Милк в политиката и е любопитна, силно емоционална и максимално близка до реалността история за това как само преди няколко десетилетия за тези хора е било напълно невъзможно да живеят нормално и открито. В края на филма има любопитни кадри, в които актьорите са сравнени с прототипите си и приликата на всички е забележителна! А на Шон Пен с Харви Милк – най-вече.

2. Capote/Капоти (2004)

Филип Сеймур Хофман в ролята на Труман Капоти – може би трябва да кажем – прероден като Капоти, отслабнал, с тънък гласец и абсолютно променен. Филмът проследява историята около книгата на Капоти In True Blood за жестокото убийство на едно семейство и раждането на историята от емоции, които не са нито приятни, нито разбираеми за нормалните хора. Но Капоти, разбира се, никога не е претендирал да е нормален.

3. Ray/Рей (2004)

Джейми Фокс е очарователен и абсолютно убедителен в ролята на слепия талант Рей Чарлз. Самият Рей Чарлз е получил копие от сценария на брайловата азбука и е помолил само за няколко дребни поправки.

4. The King’s Speech/Речта на краля (2010)

Един скромен аристократ, влюбен в жена си и малките си дъщери, по стечение на обстоятелствата се оказва престолонаследник и крал на Англия. Чувствителният и обидчив Джордж VI (Колин Фърт), с помощта на странния логопед Лайънел Лок (страхотен Джефри Ръш, както винаги), ще трябва да се справи с много повече лични проблеми и предизвикателства от заекването. Хелена Бонъм Картър е много симпатична като земната и прагматична кралица-майка.

5. The Pianist/ Пианистът (2002)

Това е от тези истински истории, които е невъзможно да бъдат измислени, защото никой няма да им повярва – толкова много страдание, воля, кошмари, надежда, случайности и обрати на съдбата има в живота на пианиста Владислав Шпилман. Едно от изключенията на церемонията Оскар, когато награденият режисьор Роман Полански не можа да получи статуетката си.

Всички изпълнители на главните роли в тези филми имат награда Оскар. Но понякога това не е важно – защото не всички филми с награди си струва да бъдат гледани и определено не всички остават в историята на киното. Тези пет обаче ще останат и това е най-голямата им награда.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...