Те са сред най-близките ми хора – помогнали са ми да порасна и да стана това, което съм, винаги са до мен когато имам нужда от тях, понякога ме разочароват с нещо, но им прощавам, защото ги обичам, защото никой не е съвършен и може би причината е в мен самата. Има периоди, в които нямам търпение да съм с тях, а друг път имам нужда да поема въздух, да бъда сама или просто с някой друг. Те – моите любими писатели, без чиито книги не мога.[[more]]Аз съм много лоялен читател и влюбя ли се в един автор, обезателно намирам и прочитам всичко негово. След това следя какво излиза и винаги си купувам книгите на „моите“ автори. Дори и да ме разочароват понякога, това никога не е по онзи начин, който да ме кара да се откажа – в любовта винаги има магия, а тя е необяснима. Ето петимата най-любими мои писатели:
- Луис Карол – „Алиса в Огледалния свят“ е по-любимата ми книга, но и двете са за мен не само вълшебни, но и лечебни. Историите за Алиса са от край време единствената книга, която чета когато съм болна. Сигурна съм, че тя ме лекува. Имам я във всякакви издания и на всякакви езици и когато съм прекалено болна, за да се съсредоточа в текста, просто разглеждам картинките. Алиса ме е научила, че въображението винаги е нещо хубаво.
- Мирча Картареску – аз не само съм преживяла част от историите в книгите му – аз съм преживяла сънищата му. Един чорлав и небръснат румънец, който се оглежда в отражението на стъклата на апартамента си в анонимен панелен блок в Букурещ и вижда там моето детство, приятелките ми, нашите тайни, светлината в двора на село, слънчевите зайчета в реката, мълчаливо бдение извън времето да гледам как вървят мравките и правят пътечка в прахта… „Отражения“ е книга, написана специално, за да ми разкаже, че не съм сама на света.
- Майкъл Кънингам – не, не е само заради „Часовете“. Всяка книга на Кънингам ми е близка по някакъв начин. Героите му са видимо нормални, видимо като нас, а всъщност всеки от тях е застанал на ръба на едно чувство, на едно решение или лудост и това е като тяхна вътрешна светлина – Кънингам няма нито един абсолютно отрицателен герой. Той ме е научил, че да си малко луд е най-обикновеното нещо на света.
- Олга Токарчук – психотерапевт по професия, тя разплита книгите си като житейски истории – на пръв поглед обикновени, а всъщност пълни със символи и смисъл. И толкова женски. Олга Токарчук ми показа, че женският свят е по-особен и това е като магическа тайна, която всяка от нас носи в себе си. А дали магията ще е бяла – това решаваме сами
- Херман Хесе – не съм го препрочитала от много години, защото знам, че вече никога няма да го прочета с очите на своята наивност – изострени до край сетива за драма, за трагичното и мъдрото в живота, за приятелството като свръхестествено цяло на двама души. Хесе ме влюби в книгите по онзи начин, който не ни дава да заспим преди да стигнем до края и ни разказва истории, които не искаме да преживеем, но искаме да прочетем
Отварям всяка нова книга с надеждата да допълня този списък. Знам, че някой ден ще успея.
