ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 най-малки градчета в света

5 най-малки градчета в света
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Понякога и малкото е много. Пътуването до някой малък град предлага спокойствие, тишина и романтика, каквито няма в големите туристически столици, пълни с магазини и музеи. В тези малки градчета има история и вместо туристи се разхождат призраци от вековното минало. А най-любопитното е, че единият от тези рекордно малки градове е съвсем близо:

Бъфорд, САЩ

Население – 1 човек

Този град е прочут с това, че единственият му жител години наред е и кмет, и полицай, и продавач в магазина и на бензиностанцията. След смъртта на жена си и заминаването на единствения си син, Дон Съмънс живее в Бъфорд съвсем сам, докато през 2012 година не решава да продаде целия град. Анонимен виетнамски бизнесмен за 900 хиляди долара купува всичко – училище, построено през 1905 година, бензиностанция, гараж и магазин, ограбван навремето от прочутия Бъч Касиди. В най-добрите времена на града, в края на 19-ти век, населението му наброявало над 2 000 човека. Интересното е, че и сега Дон живее в своя град като единствен жител.

 

 

Хум, Хърватия

Население – 23 човека

Хум е вписан в книгата на рекордите на Гинес като най-малкия град в света. Според легендата градчето е построено от великани, които са пренасяли огромни камъни. Сред забележителностите на града е църквата „Свети Йероним“ с отлично запазени стенописи от 12-ти век и часовниковата кула, построена през 1502 година. Освен това в града има 13 къщи, 2 улици, 2 църкви, музей, магазин, гробище, хотел, ресторант. Всяка година през май се избира кмет, като в изборите участват само мъжете – наричат се „съвет на глупците“, защото всичките са старци. В ресторанта на града се сервира местната напитка Humska Biskа, за която жителите твърдят, че е по рецепта на келтите и е на повече от 2 000 години. Интересен е фактът, че от 60-те години има забрана нови хора да се заселват в града.

 

 

Рабщайн над Стражелой, Чехия

Население – 25 човека

Това е най-малкият град в Чехия и в цяла Централна Европа. Статута си на град получава още през 1337 година. Градът има една улица и един площад. Затова пък е пълен с туристически забележителности – готическа крепост от 14-ти век, бароков замък, старинна църква, еврейско гробище – с призраци – и още древен каменен мост, вятърна мелница, хотел, конюшня.

 

 

Мелник, България

Население – 300 души

Това е най-малкият град в България днес, но само преди век населението на Мелник е било няколко хиляди души, при това от всякакви етноси и вероизповедания. Паметниците на културата в града са около 100 – на практика всяка къща или църква са със статут на исторически паметник. Като добавим прочутото вино и всички природни и архитектурни забележителности в близост до града – Мелник е едно от най-китните местенца в България. Макар и малко.

 

 

Дюрбуи, Белгия

Население – 11 хиляди човека

Сравнено с изброените до тук градове, този е направо пренаселен. Град Дюрбуи е мъничък френско езичен град в Белгия. Придобил е статус на град през 1331 година и е прочут с това, че за изминалите векове там не се е променило кой знае какво. Това е един отлично запазен средновековен град, с каменни къщи и тесни улички, в който още съществуват пазарът на хлебарите от 1380 година, замъкът от 889 година и старата църква Св.Никола.  Освен това природата около града е уникална и много красива, така че пътуването до там определено си заслужава.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...