ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 любими филма с Мерил Стрийп

5 любими филма с Мерил Стрийп
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Запознанството ми с Мерил Стрийп е късно и осъзнато. Не мога да кажа, че е била любимата актриса в семейството и сме тръпнели преди всеки нов филм с нея. Открих я сама – процес, който се запали като фитил и ме зарази по особен начин. Обсебих се от идеята да намирам в думите й точното послание и да гледам всичките й филми, един през друг. Изучавах и още продължавам да изучавам младата и по-възрастната Мерил Стрийп в периодите на живота й и поглъщам филмите й, гледани вече три или четири пъти със същия интерес, с който ги гледах за пръв път.
Мерил е наистина уникална и неповторима. И с риск да прозвуча налудничаво, ще призная, че повече я харесвам, когато бръчките около очите й се виждат особено добре, а именно – по-възрастна и комедийно настроена. Харесва ми осанката и погледа й, който придоби след толкова години на снимачната площадка и определено моят топ 5 ще съдържа основно по-нови нейни филми. „Out of Africa”, „Sophie’s choice”, „Kramer vs Kramer” са друга епоха, за която неизменно ще поговорим отново някой ден, но сега ви предлагам да бъдем актуални и да си припомним няколко последни появи на Мерил Стрийп на екраните.
 
1. It’s complicated (2009)

Срам, не срам – това беше първият филм с Мерил Стрийп, който гледах. Прекалено увлечена по книгите и театъра, аз тенденциозно игнорирах телевизора и видеотеките. Тази комедия ме намери сама и отвори прекрасния свят, в който Мерил е кралицата…

Но всичко по реда си! Ако по някакво случайно стечение на обстоятелствата не сте гледали тази чутовна комедия, трябва да се поправите веднага. Защото тук се вихри не само Мерил, но и двойка страхотни мъже – Алек Болдуин и Стийв Мартин, които ще се борят за нейното сърце, всеки по техния начин. За да спечели най-добрият. Нито дума няма да кажа за сюжета, в който има много деца, чертежи, прясно изпечени кроасани и любовни вълнения на килограм. Просто трябва да гледате този филм, по възможност – ВЕДНАГА!


 


Това не е комедия. Напротив, това е филмът, който предизвика куп скандали и ниски оценки от бившите колеги на Маргарет Тачър. Но въпреки всичко светът стана на крака, защото Мерил се оказа великолепна, не - думата е величествена!

Филмът получи два Оскара – за грим и за най-добра главна женска роля и това е само черешката на успеха. Зрителите видяха погледа на Желязната лейди, такъв, какъвто вероятно е бил наистина и Мерил Стрийп успя да ни убеди, че точно така се е държала, говорила и мислила премиерът на Великобритания. „Желязната лейди“ е силен филм, след който ти се чувстваш променен и главната героиня определено има отношение към  тази промяна.


 

3. Дяволът носи Прада (2006)

Както казах по-горе, бях заровена в книгите. До момента, в който не започнаха да ме питат дали съм гледали този или онзи филм, който бил по книга. Хмммм, казах си аз замислено и ми се стори, че нещо не правя, както трябва. И за да изкупя греховете веднага се заех с гледането на филми, чиито книги бях чела и „Дяволът носи Прада“ беше един от първите в моя списък.

Аплодирах права на дуета Мерил Стрийп и Анн Хатауей, защото наистина, наистина много ми хареса срещата им на екрана. Вълнуваща история за момиче, което завършва журналистика и иска да прави грандиозни разкрития, но попада в модно списание, в което външната опаковка продава всичко, ми напомни за мен самата в първите ми прохождащи опити да намеря работа… Така или иначе и аз имах щастието да попадна на шеф, за която не бях убедена, дали докторите чуват сърцето й по време на преглед, защото според мен то отдавна не съществуваше. „Дяволът носи Прада“ е историята, в която две жени – млада и възрастна се срещат, за да получи едната най-хубави си урок – този за истинската стойност на нещата в живота ни, а другата – да си върне усмивката. Харесвам този филм, препоръчвам го и вярвам, че 109 минути прекарани в негова компания, могат само да бъдат забавни!
 


 

Ако в „Желязната лейди“ видяхме Мерил Стрийп с грим състаряващ я с половин век, „Джули и Джулия“ ни показват как би изглеждала тя, ако височината й беше с +20 см, а манията на живота й беше готвенето. „Джули и Джилия“ разказва две истински истории на жени, живели по различно време и в различни държави, но търсещи себе си по един и същ начин. През 1951 година Джулия Чайлд, скучаеща и търсеща нова посока на живота си, започва курсове по готварство, които ще създадат известната в цял свят готварска книга „Mastering the Art of French Cooking“ и ще отворят врати пред Джулия да стане готвач на френската кухня пред камерите на американската телевизия. Едно лице, с което настоящото поколение американци е израснало ще вдъхнови изгубената и тъжна Джули да намери вдъхновение в живота си. 50 години след първия курс по готварство, младата Джули ще направи блог и ще приготви всичките 524 рецепти и...

Един от основните коментари по филма е, че той среща една силна и една непозната и леко безлична актриса. Сигурно е така, но аз го гледах само заради Мерил Стрийп и останах окрилена от нейното искрено поведение. Както винаги.


5. Mamma mia! (2008)

Черешката на моята класация е “Mamma mia” по хиляди причини. И защото Мерил тук е просто потресаващо смела и искрена, и защото пеенето определено не е нейната стихия, но това не пречи на филма, и защото историята е мила, и защото песните на ABBA звучат по новому…

Мерил отново е заобиколена от мъже, но този път те са Колин Фарел, Стелан Скарсгорд и Пиърс Броснан, които просто нямат нужда от описание. И въобще, целият филм няма нужда от такова – той е шарен, красиво заснет в Гърция, пълен с усмихнати и пеещи хора и в него има много любов. Смях се толкова искрено и постоянно, докато го гледах, че съседите на долния етаж сигурно са се притеснили, но ако един филм не те разтърси, не те вдъхнови, разсмее, разплаче и не те накара да му повярваш – за какво изобщо да си хабиш времето с него? А Мерил Стрийп има някакво вълшебно умение да прави всеки филм истински и хубав. “Mamma Mia!” не прави изключение…