Коледа наближава. Календарът ми не мисли така, но щандовете в магазините усърно ме подсещат, че е време да се замисля над декорацията на дома и избора на подаръци.
И макар вече да знам, че не добрият белобрад старец пуска подаръците през комина, детето в мен се вълнува много по това време на годината. Ето защо:
Подаръците
Не познавам човек, който не обича подаръци. Може би такива са просто хората около мен... И аз не правя изключение! Признавам си, че дори ми доставя по-голямо удоволствие да избирам и подарявам, отколкото да получавам. Да видиш усмивката на любим човек, след като разопакова изненадата ти е нещо неповторимо!
Украсата
[[more]]Е, не е ли по-красив градът, когато е облян в светлини и цветове? Аз лично никога не бързам да сваля украсата след празниците. Почти всяка година оставям част от нея до края на януари. Дори ми се иска целогодишно да виси някъде у дома поне един гирлянд с лампички. Ей така, да ми е светло всеки ден.
Семейните събирания
В забързаното ежедневие (това направо си стана устойчиво словосъчетание) все по-рядко успяваме да отделим време не само за приятелите, но и за семейството си. Чудесен повод да се съберем, да си поговорим, да прекараме време заедно.
Приповдигнатото настроение
Дали е коледен дух или радост, че предстоят почивни дни, повечето хора определено са някак по-усмихнати с наближаването на Коледа. Може и да е временно, но малко оптимизъм никога не вреди. А и без това напоследък в страната ни липсват поводи за това.
Ароматът на портокали и канела
Няма как да не спомена и слабостта си към всичко, което гали сетивата ми. Не само очите и сърцето ми се пълнят с ухание от красотата наоколо и веселото настроение. Ароматите на Коледа ми създават усещането за уют и топлина. Портокали, мандарини, канела, мед, свещи, огън в камината... М-м-м обичам да ми мирише така!
И аз като децата си казвам: „Ехаааааааааа, Коледа наближавааа!“
