ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 приказни железопътни гари

5 приказни железопътни гари
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

През 19-ти век пътуването било приключение, изпълнено с романтика, а най-популярният транспорт бил железопътният. Ето защо гарите били въплъщение на мечтите на пътуващите да пристигнат на място изумително красиво и бляскаво. Много от тези гари съществуват и до днес, красиви и внушителни като катедрали. И колкото и бърз и удобен да е въздушният транспорт, нито едно летище по света не може да се сравни с тези пет разкошни железопътни гари:

 

Антверпен, Белгия

Когато през 1905 година гарата в Антверпен била завършена, имало много критики, че сградата е прекалено разточителна – цялата в позлата, мрамор и стъкло. Критиците имали известно право – в строежа били използвани над 20 вида камък и мрамор. Затова пък днес това е задължителен обект за посещение в града дори за онези, които нямат никакво намерение да пътуват с влак.

 

 

Сейнт Панкрас в Лондон

Още при откриването си през 1868 година гарата била призната за една от най-красивите сгради в града. След това обаче тя запустяла и едва през втората половина на 20-ти век започнала сериозна реставрация, която струвала близо 800 милиона паунда. Били сменени над 8 000 стъкла, сградата била напълно почистена и обновена и отново се превърнала в една от главните викториански забележителности на английската столица.

 

 

Юниън стейшън, Лос Анжелис

Построена е от Джон и Доналд Паркинсон, баща и син и съчетава едновременно испанският колониален стил и модерният по онова време ар деко. Високите бели тавани са семпли и типично калифорнийски, а подът и стените са цветни и целите декорирани с керамика и мрамор. Типично по испански има и двор с фонтан и рози.

 

 

Сао Бенто, Порто

Отвън тази красива гара прилича на парижка сграда от края на 19-ти век и е достатъчно впечатляваща. Но отвътре е наистина изумителна! Стените й са покрити с над 20 000 керамични плочки азулежу, на които художникът Хорхе Колако посветил 11 години от живота си. Картините върху синьо-бялата традиционна керамика разказват истории, свързани с пътуване.

 

 

Чхатрапати-Шиваджи, Мумбай

Построена е през 1887 година от британския архитект Ф.У.Стивънс. Той се вдъхновил от гарата Сейнт Панкрас в Лондон, но добавил и много елементи от индийската архитектура. И днес гарата се използва активно и през нея минават над три милиона пътници дневно. Тази красива сграда, с безброй декоративни елементи, е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Пред входа на гарата има лъв, който символизира британската империя, а от другата страна тигър, който е символ на Индия.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...