Известно е, че зад всеки успял мъж стои една жена. Оказва се, че това е така дори ако този мъж е пират! В историята са останали имената на няколко жени, които редом с мъжете си, а понякога и без тях, успели да направят кариера и богатство като пирати – една напълно мъжка, зловеща и често жестока съдба. Ето пет от тези жени:
Саида Ал-Хура
Саида Ал-Хура се родила в Гранада, но през 1492 година семейството й било принудено да напусне Испания. Саида се омъжила за краля на Мароко, но не забравила обидите от детството и омразата си към християните. Тя се обърнала към Арудж Барбароса – един от най-знаменитите пирати на онова време - и станала негов съдружник. Саида и Барбароса контролирали на практика цялото Средиземно море и нападали испанските и португалски кораби. Поради кралската си титла, Саида си запазила добри отношения с Испания и Португалия и често служела за посредник между пиратите и държавата за освобождаване на пленници и плащане на откупи. През 1542 година тя била свалена от власт от зет си, лишена от титли и имущество и по-нататъшната й съдба е неизвестна.
Мари-Ан Божия Воля
Тази френска авантюристка се запознала с бъдещия си мъж като го заплашила да го застреля, защото я обидил с нещо. Впечатлен от тази смела жена, знаменитият пират Лорънс де Граф я взел за съпруга. Той бил един от най-известните пирати на Франция и нападал английски и испански кораби в полза на френската корона. Продължил да прави същото заедно с Мари-Ан, която участвала в сраженията наравно с екипажа. През 1695 година англичаните пленили Мари-Ан и децата й, но я освободили след три години в чест на края на Орлеанската война. Тя и съпругът й заминали за Америка и живели там спокойно до дълбока старост.
Чен Ши
За произхода и истинското име на Чен Ши не се знае нищо. Историята започва с това как тя, проститутка в малък бордей, се омъжва за Чен И – един от най-големите пирати на Азия. Според легендата Чен И бил толкова влюбен в нея, че в замяна на ръката й обещал да й дава половината плячка и да й разреши да участва в нападенията.
Само след шест години Чен Ши останала вдовица. Тя веднага поела бизнеса, като се занимавала със стратегията, тактиката и планирането, а начело на флота поставила втория си съпруг Чан Бао. Пиратите на Чен Ши работели със строг кодекс, написан лично от нея, който забранявал грабежите и изнасилванията без разрешение на капитана. Тя контролирала цялото Южнокитайско море, имала 1 800 кораба и 17 хиляди човека. Императорът бил безсилен срещу нея и в крайна сметка тя сама се предала, като договорила амнистия за себе си и всичките си хора. Самата Чен Ши запазила богатствата си, открила публичен дом и се занимавала с него до края на живота си.
Ан Бони
Ан Кормак била дъщеря на юрист и имала много добро за ХVІІІ-ти век образование. Само че кроткият живот на образована съпруга изобщо не я привличал и тя се омъжила за беден моряк на име Джеймс Бони. Бракът им бил доста бурен – и двамата спели с когото им попадне и работели на пиратски кораби. Да пият, да се бият и да ругаят можели еднакво добре. Ан носела мъжки дрехи и по нищо не се отличавала от другите пирати. Това продължило до момента, когато по поръчение на ямайските власти корабът им бил пленен, а Джеймс и Ан били изправени пред съда. Според легендата последните думи на Ан към съпруга й били, че ако се биел като мъж, нямало да умре като куче. Джеймс бил обесен, а Ан помилвана и заминала в САЩ при баща си, където живяла мирно до края на живота си.
Рейчъл Уол
Рейчъл Шмид била момиче от обикновено набожно семейство. Омъжила се за моряка Джордж Уол и работела в Бостън като прислужница. Скоро съпругът й решил, че парите не стигат и измислил как да печелят много повече. Двамата наели една шхуна и обикаляли с нея около бреговете на Ню Хампшър, чакайки морските бури. Веднага щом бурята отминела, Рейчъл излизала на палубата и почвала да вика за помощ. Когато някой плавателен съд идвал на помощ, мъжът й и неговия екипаж обирали и убивали хората на борда, а кораба потапяли, все едно е станал жертва на бурята. Приключенията им завършили зле . Джордж загинал по време на буря, падайки от палубата, а Рейчъл се върнала в Бостън, където си признала всичко и била обесена през 1789 година.
