[[more]]След успеха на „Каръл“, който изглежда е най-номинираният филм този сезон, темата за лесбийките в киното отново е особено актуална. Историята на жените с необикновена съдба в изкуството е дълга и интересна и някои от тях са останали култови и до днес. Ето пет истории за лесбийки в световното кино от последния век, които бележат пътя на тази тема от едва загатната до открито дискутирана:
Лулу и графиня Августа Гешвиц в „Кутията на Пандора“ (1929)
Лулу и графинята не са точно лесбийска двойка, защото любовта на последната е несподелена. Филмът разказва за Лулу, която разбива сърцата на мъжете, а и на жените, но не обича никого. По-късно за този типаж ще измислят името femme fatale.
Двете актриси, изпълняващи ролята на Лулу (Луиза Брукс) и на графинята (Елис Робертс), така и не успяват да надминат успеха, който им донася този филм. Луиза Брукс остава завинаги в историята със своята прическа, актуална и днес, век по-късно, а Елис Робертс със смелостта си да изиграе първата роля на лесбийка в историята на киното. Тяхното танго на сватбата на Лулу е една от най-смелите еротични сцени по онова време.
Петра фон Кант и Карин в „Горчивите сълзи на Петра фон Кант“ (1972)
Райнер Вернер Фасбиндер просто няма как да не засегне и тази тема в творчеството си, посветено основно на спорни или откровено скандални теми. Действието на филма му „Горчивите сълзи на Петра фон Кант“ се развива в жилището на Петра (Маргит Карстенсен), която е моден дизайнер. Декорацията е подобаваща – впрочем единствените мъже във филма са тези по стените на ателието – а дрехите са безумен кутюр от 70-те. Петра е непоносима и не се разбира с никого, освен с мълчаливата си секретарка, която търпеливо понася издевателствата й. Реваншът идва под формата на младата Карин (Хана Шигула), в която Петра се влюбва, но сама става жертва на манипулация.
Мириам Блейлок и доктор Сара Робъртс в „Глад“ (1983)
Това може и да не е най-добрият филм на Тони Скот, но със сигурност е един от най-култовите. Мириам (Катрин Деньов) е вампирка, която живее за сметка на любовниците си, първият от които е не друг, а самият Дейвид Бауи. Когато Мириам се влюбва в Сара (Сюзън Сарандън) тя я превръща във вампир чрез секс. Ако досега не сте чували – секс сцена между Катрин Деньов и Сюзън Сарандън съществува – и именно затова филмът е култов.
Адел и Ема в „Синият е най-топлият цвят“ (2013)
Абсолютно откровен – емоционално и физически – този филм е носител на Златна палма в Кан и още около 150 отличия и номинации. Рекорд за кино на такава тематика. Всъщност любовта между Адел (Адел Ексаршополус) и Ема (Леа Сейду) прилича на всяка друга любов в безгрижните и страстни години на ранната младост. Слънчев, искрен и честен, филмът е напълно лишен от сложен подтекст или социални драми, обичайно съпътстващи подобни истории.
Ник и Джулс в „Децата са добре“ (2010)
Семейство от две жени, прехвърлили 40-те, (Анет Бенинг и Джулиан Мур) живеят спокойно с двете си деца, докато синът им не решава да открие биологичния си баща. Тази скромна независима продукция на режисьорката Лиза Холоденко неочаквано получи четири номинации за Оскар и стана хит. Сюжетът е логичното продължение на историите на лесбийките в киното – след десетилетия загатнати любови, вампири и юношески страсти, в наши дни това е просто едно семейство на средна възраст в предградията, което спокойно може да бъде скучно и отегчително колкото всичките си съседи. Впрочем с един нелош финал.
