Извънредното положение, което се въведе в страната ни, вече се отразява пагубно върху малкия и средния бизнес. В рубриката ни „Малкият голям бизнес“ ви срещаме именно с хората, които са най-засегнати, за да ни споделят от първо лице как оцеляват в периода на карантина и как им се отразява той.
Днес ви представяме Ася Петрова, съвременен дизайнер на бижута, която определя работата си като ,,бунтарска’’, тъй като често търси конфликти между различните материали и техники, които използва. "Работя в ателие в дома си, където описвам емоциите, които ме провокират в заобикалящия ни свят. Обожавам природата и обичам хората. Най-често работя със сребро, защото намирам в него чистотата на изказа, от която се нуждае гласът ми", разказва за себе си Ася.
Как се отразява извънредното положение на бизнеса?
Ася: Извънредното положение задушава работата ми и приятелите ми, които понякога наричам клиенти. Задушава ни, защото новият призив е ,,Оцелявай!’’, а не ,,Бъди себе си!’’ или ,,Бъди експресивен!’’.
Какви мерки сте предприели?
Ася: Никога досега не съм предприемала агресивни техники за продажби и би било много нетипично за моя стил да го направя сега. Опитвам се да споделям своето творчество и мисли все така ненатрапчиво. Сега по-често говоря за себе си, за да дам глас на своята идентичност, което е и посланието, което искам да предам на своите последователи.
Как достигате до клиентите си ?
Ася: Основната комуникация с моята публика е заключена в социалните мрежи. Истината е, че и преди извънредното положение нещата стояха по същия начин. Това, което ми липсва много, е живият контакт на фестивалите, в които участвах. Умората и несигурността в подготовката, както и емоцията и заряда, които оставяха хората, до които се докосва творчеството ми. Липсва ми.
Склонни ли са те да си купуват неща, различни от храна и лекарства, в този момент?
Ася: Моята публика ме харесва, защото сме много близки като светоусещане и емоция. Мисля си, че и те като мен не са загърбили мечтите си, но са намалили оборотите на лудешките си пориви.
Има ли промяна в поведението на клиентите след близо месец в извънредно положение?
Ася: Всичко е хаотично. Във всяка сфера от живота ни ни обсипват противоречиви решения и забрани. Най-лошото е, че никой не знае ,,Кога?’’. Кога ще има нова забрана? Кога ще бъде хвърлен първия камък? Кога ще спре всичко?
На какво разчитате в тази ситуация и направихте ли реорганизация на бизнес модела?
Ася: Проблемът при автори като мен е, че ние сме нашият бизнес модел. Ние сме началото и краят на всяко действие на своя бранд. Не намирам за естествено да подхождаш към нещо по начин, който не ти е присъщ. Разчитам на себе си, на близките си и на хората, които ме следват.
Какво мислите за мерките, които взе правителството и ще се възползвате ли от тях?
Ася: Мерките на правителството според мен, за съжаление, са лишени от стратегическа мисъл в перспектива. Може би защото не ги одобрявам, не смятам, че е редно да се възползвам от тях. Винаги съм търсела начини да бъда част от системата, в която да не сме напълно зависими един от друг.
Как си представяте бъдещето след карантината?
Ася: Бъдещето за всеки един е начин да си представя света по по-добър начин, с по-ярки цветове и най-вече различен. Бъдещето е различно и това не ме плаши. Бих искала в нашето бъдеще да сме запазили възможността да общуваме помежду си. Да бъдем заедно.
Какви ще са последствията за вашият бизнес?
Ася: Следващите месеци ще са предизвикателство за мен, но успокояващата мисъл в случая е, че това усилие е правилната ,,почва’’ за развитие на творчество. Очаквам ръст в онлайн продажбите, тъй като този период бе благодатен за усвояване на нови търговски навици.
Само за малкия бизнес ли според теб ще са загубите след подобна ситуация?
Ася: Във Вселената и в икономиката нищо не се губи наистина. Според мен голяма част от бизнеса ще пострада, ще се пренастрои, пренасочи, ще смени собственика си, но няма да се загуби. Кризите са също модел… дори доста печеливш модел. Смятам, че малкият бизнес е най-раним, но е достатъчно гъвкав, за да бъде по-устойчив във времето от по-големите, но крехки структури.
Какво би ви помогнало да оцелеете?
Ася: Бих оцеляла само с подкрепа. Като подкрепата, която вие, Момичетата от града, ми оказвате сега, както и през последните години. Подкрепата на последователите ми в социалните мрежи. Подкрепата на приятелите, които ме посещават на фестивалите.
Това са нещата, с които искам да оцелея.
