Извънредното положение вече се отразява пагубно върху малкия и средния бизнес. В рубриката ни „Малкият голям бизнес“ ви срещаме именно с хората, които са най-засегнати, за да ни споделят от първо лице как оцеляват в периода на карантина и как им се отразява той. Днес ви представяме Поли Сергеева. Преди около 5 години тя стартира проекта си Pollyline – студио за експериментална бижутерия. Накратко: ако сте виждали из града момичета, носещи бижута, които сте помислили за гайки, много вероятно е да не сте се объркали, а също така – доста вероятно е да е било някое от нейните творения.
Как се отразява извънредното положение на бизнеса ви?
Поли: Trouble is my business. Всеки, дръзнал да направи крачката към започване на собствен бизнес, е малко или повече специалист по извънредни ситуации. Калени сме в денонощна работа и упорство пред трудностите. Така че, запазвам положителната си нагласа. Какво, ако се препънем? Изтупваме прахта и продължаваме. Проектите ни покълнаха от пръстта на препятствията, идеите и мечтите ни. Тонове мечти. Затова ще перифразирам Р. Чандлър така: „МЕЧТИТЕ са моят занаят“. С такъв актив не остава много място за песимизъм.
Какви мерки сте предприели?
Поли: Гъвкава и независима съм в работата си, но има нещо, което не мога да променя – сега разполагам с по-малко работни часове дневно (LEGO-то, букварчетата и ритането на топка в хола не ги броя) и се налага да съм още по-прецизна в разпределението на времето и задачите си. Разбира се, рядко успявам. Случва ми се да забавя някоя поръчка, но клиентките ми са най-страхотните момичета – търпят ме! Благодарна съм им. Много. Обявих и някои промоции, които ще са в сила до края на карантината. Ей така, за настроение, докато чакаме добрите новини!
Как достигате до клиентите си?
Поли: Активно присъствам онлайн. Макар това да не е извънредна мярка за мен, а израз на естествения ми копнеж за свързаност. Диалогът с момичетата е свръхзареждащ, а в последно време стана още по-важно да се опрем на познати, обичани неща. Това ни помага да съхраним себе си и силите си, които на свой ред да отдадем на своите близки.
Склонни ли са те да купуват неща, различни от храна и лекарства, в този момент?
Поли: Разбира се. Но ми се ще да вярвам, че на фокус не е поредният проглушителен must have. В кризата пострадаха аспекти на вродената ни социалност и в отговор се спираме на продукти, подпечатани с личната история и цялото внимание на своите автори. Такива, които въплъщават чисто човешкия, а не мегакорпоративен мащаб, и ни дават усещане за близост.
Има още...
Има ли промяна в поведението на клиентите ви след близо два месеца в извънредно положение?
Поли: Признателна съм, че остават с мен. Сега сме още по-склонни да търсим и споделяме емоциите си, да правим жестове към близките си. Голяма част от поръчките напоследък са за подарък.
На какво разчитате в тази ситуация, и направихте ли реорганизация на бизнес-модела си?
Поли: Ситуацията не ми налага „смяна на курса“. Следвам досегашната линия на развитие на проекта си. Самото му начало бе поставено от любопитството ми на творец и желанието да експериментирам с нетрадиционни материали и техники за изработка на бижута. Разчитaм на този си хъс и сега. Когато ми остане време, работя върху новата си серия бижута от тюл.
Какво мислите за мерките, които взе правителството, и ще се възползвате ли от тях?
Поли: Чаках финансовия министър да се появи с хеликоптера, да хвърля пачки над жълтите павета, оказа се – просто бил саркастичен. Уви, ще разчитам на собствените си сили. Мога го.
Как си представяте бъдещето след карантината?
Поли: Лято. Фест. Колегите. Коктейли. Смях.
Какви ще са последствията за вашия бизнес?
Поли: Всичко ще преодолеем! Само да сме здрави! А от това изпитание пред проекта си виждам само положителните ефекти. Явно оптимистът и мазохистът в главата ми се разбират идеално.
Само за малкия бизнес ли според теб ще са загубите след подобна ситуация?
Поли: Мисля, че не мащабът ще бъде определящ, а ресурсите, възможната гъвкавост, резервите. Но в икономика от типа „греби с все сили, или се давиш“, всички вече сме загубили. Случващото се ни напомни колко неустойчива е такава система на зависимости и свръхпотребление. Поуките от преживяното обаче бързо ще ги забравим. Дано поне, връщайки се към комфорта на „нормалното“, повече хора да имат възможност да избират своя модел.
Какво би ви помогнало да оцелеете.
Поли: Освен подкрепата на близките ми, заетият ми ум е идеален терапевт в стресови ситуации и всяка идея, която въображението ми генерира, е добре дошла – нощем заспивам, скицирайки в ума си нови модели, варианти и детайли. Тази заетост ми помага да остана хладнокръвна пред неизбежните тревоги, свързани с пандемията. Те са изтощително „занимание“, а нямам енергия за разхищаване. По-добре да рециклирам страховете си в надежда.
Малкият голям бизнес: Зори и Ася от Smart Sisters Co.
