Въпреки че мерките вече се отпускат, включително и за заведенията, които от 1 юни ще могат да работят и на закрито, любимите ни места все още не могат да се върнат в стария си ритъм на работа. Днес в рубриката ни "Малкият голям бизнес" ви срещаме с Йоана Велева от +това, онова приятно и уютно място в близост от любимата ни ул. "Оборище", чиито врати преди извънредното положение винаги бяха отворени за тихи срещи и приятни събития. Надяваме се, че скоро това отново ще се случва, а дотогава все още минаваме оттук за чаша ароматно капучино, сок от бъз или вкусен чийзкейк. Как се е отразила изолацията за техния бизнес, ще се промени ли той, кога ще се върнем към стария си начин на живот, си говорим днес с Йоана.
Как се отрази извънредното положение на вашия бизнес?
Йоана: Тепърва ще видим как ще се отрази. По време на извънредното положение ние изобщо не работехме, така че за два месеца дейността ни беше на 100% замразена. Сега, стартирайки отново, правим анализи какво се случва и какво се променя. Промяна при нас със сигурност ще има доста голяма, защото нашият основен бизнес е свързан с общуване с хора физически, което в момента е силно непрепоръчително, така че моите очаквания са основната ни дейност за едно известно време да не можем да я вършим. Но пък това отваря време и мисъл за неща, за които преди сме нямали време да помислим – концептуални, организационни... Със сигурност ще ползваме този забавен ритъм за нещо, което да подобрим в работата си. Да, ще намали работата, но се надявам да ни даде възможност за по-добро качество, когато нещата се върнат и сме по-подготвени за новите необходимости и нужди, защото те ще се променят, дори и тази хигиена на комуникация, която се променя, ще трябва да я изучаваме и създаваме наново.
Наложи ли се да се промени бизнеспланът ви или тепърва това ще се случва?
Йоана: В момента смятам, че ще се промени, защото нашият бизнес много зависи от това как се чувстват хората, дали са склонни да празнуват. Правим и професионални срещи, които засега не се плануват. Бизнеспланът ни ще се промени, но за тези два месеца, в които бяхме замръзнали, не съм се опитвала да правя някакви сметки занапред, защото това, което се случва, за нас е новост и ми се струва, че щеше да е излишен труд. Сега, когато се връщаме, започваме да си говорим с хората, да виждаме какви са новите необходимости и ще можем да изградим някаква стратегия, защото когато се занимаваш с бизнес, който е собствен, който е емоционален, не всичко е бизнес план.
Понякога бизнеспланът въобще не ти се получава, но това не означава, че ти спираш работата.
Ти си длъжен да го правиш, защото е вътрешно убеждение, а понякога дори не можеш да го спреш, защото си твърде много обвързан с него. Моето лично убеждение е, че трябва да си дадем време, както и нашите клиенти да ни дадат знак в каква посока да се променим. Много хора използваха времето да напреднат онлайн, което също е вариант и за нас, но въпреки всичко каквото и да е нашето онлайн присъствие, ние в един момент трябва да ги накараме да дойдат тук, защото бизнесът ни е хората да са при нас.
Малкият бизнес ли е най-засегнат?
Йоана: Моите лични наблюдения са, че поради негативното политическо говорене много сектори са засегнати и дори не мога да разбера причините за това. Сред моите познати се наблюдава поведението, че дори да нямат засегнатост в дохода, по-предпазливо консумират, по-предпазливо живеят, от което спада общото потребление. Затова смятам, че всички са засегнати. Разбира се, като малък бизнес нямаш този допълнителен ресурс, който да ти бъде подкрепа и утеха, екипите са малки и те бързо се разбиват, защото хората са принудени да намират начини за съществуване. Всички сме засегнати, но при нас ще е по-трудно продължаването напред. За ползването на допълнителни финансови инструменти, когато си голям, по друг начин те анализират, а когато си малък, ти си по-рисков и е по-трудно.
Какво мислиш за мерките, които бяха въведени, някои още продължават, особено за заведенията?
Йоана: За тези мерки, които са уж за стимулация, в нито една не успяваме да се наместим и мисля, че са безсмислени за нас. Работата ни като заведение с тези половинчатости, които са въведени, може би са полезна стъпка и по-добре, че ги има, отколкото да сме напълно затворени, но определено не е решение. Може да е за определен период, но след това не мисля, че някой би могъл да се издържа по този начин, особено когато е дъждовно. Мисля, че е окей като мярка, но ако е временна и също така комуникирана като преход. Важно е за колегите, които са в този бранш да знаят, че след това ще могат да заработят отново, за да планират работата си и дават някакво качество. Ние сега прохождаме отново в бизнеса си и това ми се случва за трети път, откакто съществуваме. Първото прохождане беше, когато стартирахме, второто беше покрай една криза преди няколко години и сега за трети път, а при все, че имам две деца, знам как се прохожда.
Не ме плаши това и дава възможност за някакво подобрение там, където не си имал време да помислиш и си даваш сметка само, когато спреш и се поогледаш.
А връщат ли се самите хора в стария си ритъм и начин на живот?
Йоана: Моите наблюдения от нашата аудитория е, че все още са предпазливи. Тук е моята изненада. Не че съм си мислила, че като паднат всички ограничения, веднага ще се върнат към стария си начин на живот, но мисля, че при някои от клиентите ни тази предпазливост е породена от искрен страх и не можеш да ги съдиш, да го предвидиш, т.е. поведението на хората е различно. При някои от тях ще е временно, при други – може би по-трайно. Но това е нещо, с което трябва да се съобразим. Дори сред моите близки приятели наблюдавам страхове, които ме изненадват. Но трябва да проявим търпение.
Какво ще се случи оттук нататък?
Йоана: Ако не е до месец, в който да успеем да върнем нещо от старото, може би до края на годината ще се случи. Може би след края на лятото хората ще са по-силно мобилизирани и мотивирани. Не знам какво означава стар и нов начин на живот. Според мен ще продължим по някакъв нов начин, вероятно ще вкараме нови правила в поведението. Някои от промените са полезни – тези изисквания за дистанция и т.н. Не че е нещо ново и се радвам, че няма да е изключение, а правило. В нашия бранш това е отговорното поведение. Разбира се, иска ми се по-бързо да се върнат онези дни, в които да не се чувстваш престъпник, че си решил да празнуваш рожден ден на детето си или, че си се видял с любимите си хора. И най-мъчно ми е за това разделение между млади и стари. Сякаш на нас ни е позволено да живеем, а на тях – не, и трябва да ги заключим и да ги държим дълго време, което е много вредно, защото това нанася емоционални вреди, които са неизмерими.
Малкият голям бизнес: Вяра от Vyara Tseneva Jewellery
