ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Най-добрите пекарни в София

Най-добрите пекарни в София

Ароматът на току-що изпечен хляб, примесен с ухание на канела, масло и ванилия… С нищо несравнимо и толкова уютно усещане, че чак се чудиш къде се е дянала баба ти. Винаги когато съм пътувала извън България, съм отдавала дължимото на малките пекарни – френските с кроасани и франзели, немските – с бретцелите и поничките, виенските – с кипферлите и щруделите, гръцките с милопитите и баклавите… Винаги съм се чудила кога и защо сме загубили вкус къв такива неща, докато неусетно тази традиция се появи и огря града ни. Ето моите любими домашни пекарни:

Ma’ Baker – още от откриването на първата пекарна на „Скобелев“ обичам това място заради хубавия хляб и вкусните сладкиши, приготвени на място – лимоновия кейк, кекса „на баба“, курабийките, крекерите и не на последно място – хубавото кафе, което можеш да изпиеш заедно с тях. Сега Ma Baker има и на Раковски, и на двете места през лятото витрините се отварят, за да влезе градът вътре, а ароматът да излезе навън и да ви плени още на улицата.

 Холандската пекарна на „Ангел Кънчев“ – много отдавна имам навик да се отбивам в нея, и то специално за някои неща: ябълковия пай, холандския сладкиш /подобен на козунак/ и сладкиша с вишни, който буквално е като този от детството ми. Непретенциозната атмосфера и суетенето при ваденето на винаги пресния хляб са само приятни добавки в цялостното изживяване.

„Слънце и Луна“ на малките Пет кьошета. Знам, че „Слънце и луна“ имат поне още един магазин, но на мен лично този ми е по-удобен, а и винаги ме привлича със самодоволното си разположение на едно от кьошетата, с лица към малкото площадче и примамливо светеща витрина. В него освен задължителните разновидности хляб, има и дневно меню от здравословни, вегетариански ястия, което можете да изядете на втория етаж, както и многобройни курабийки от най-разнообразни брашна и семена. Ако не се притеснявате да месите хляб сами, може и да си купите брашно за вкъщи.

Фурната на Иван Асен II – ще я познаете по опашката, която винаги се вие навън и по миризмата, която сякаш застила тротоара. Кифли с мармалад, рогчета, банички, топли питки и франзели, изобщо раят на българската пекарна традиция. Дори соц-видът не успява да те раздразни, защото опашката се движи много бързо, а най-важното в крайна сметка е хлябът.  И пред него  всички сме равни, така ли беше?

Sofi French Bakery или Boulangerie на Раковски - тук си струват най-вече кроасаните и това е повече от естествено. Кафето също е хубаво, можете да седнете на високо столче, да гледате как вървят нещата навън и да закусвате кроасан с различни пълнежи – шунка, сирена и разни други вкусни работи…

 
 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...