1 май е. Време е да направим кратката равносметка за това какво сме успели да свършим през последните 30 дни и с удоволствие се обърнахме назад, за да припомним за кои книги намерихме свободно време, а кои още чакат на рафта да бъдат прочетени. Предлагаме ви нашата класация за април с книги, които ни усмихнаха и за които писахме през изминалия месец.

1. „Сянка и кост“ на Лий Бардуго

Очаровах се от тази книга, съвсем сериозно! Всичко има в нея – фантазия, приказност, неочаквани обрати, напрежение. И любов. Съвсем определено смятам, че и в това й е силата – не в заемките от руската приказна традиция и не в силата на въображението, с което Лий Бардуго изгражда приказния свят на Равка. Не че те са без значение, съвсем не. Обаче са просто един добър фон, на който да се развие една много силна и напълно осезаема любовна история. Тази история е пленителна именно заради умението на авторката да извади човешките чувства и характери на преден план и да им отдаде дължимото внимание. Фентъзи елементите са неочаквано симпатични, защото се опират в голяма степен на руския бит и фолклор, който за нас отдавна звучи повече от екзотично

2. „Листопад“ на Решат Нури

Не обичам, когато някоя хубава книга се опорочава с филм, създаден по нея. Точно така се случи с романа „Листопад“ на Решат Нури написан през 1930 година. Когато случайно попаднах на старото издание на книгата у нас, потръпнах от изненада. Филмът тъкмо беше в разгара си и всички изпадаха в двете крайности – защитавайки правото на сериали от различни държави да бъдат излъчвани в българския ефир или поскачайки при споменаване на нещо „турско“. Повлечена от тази глупост, и аз се отнесох с недоверие към книгата, но любопитството надделя и посегнах към нея, за да затворя задната корица час и половина по-късно.

3. „Билбао - Ню Йорк - Билбао“ на Кирме Урибе

Това е чудесна книга за пътуване. Малка е и не тежи, съставена е от отделни истории, но свързани помежду си, така че може да се чете по колкото ни се иска и самият й сюжет е свързан с пътуване – цялата история се случва по време на един самолетен полет от Билбао до Ню Йорк. Впрочем, това не е съвсем точно. В самолета авторът и разказвач Кирмен Урибе се намира само физически, а историите в книгата му са много и разпилени както във времето, така и в пространството. Повечето от тях са като приказки и са точно от онези интересни неща, които човек запомня от книгите и носи дълго със себе си. Приказки и предания, които Кирмен знае от бабите си или от фолклора на своята родина, от историята на Испания или просто малки интересни факти от изкуството, като това как е създадена картината „Герника“ на Пикасо или защо ботаника в Харвард се изучава по стъклени модели на цветя.

4. „Ръководство за оцеляване на младия татко“ на Скот Мактавиш

Ако има нещо, в което мъжете са блестящи, то това със сигурност е възможността да си дават полезни съвети един на друг. И въпреки че бебето не е кола или друга джаджа, по чиято есплоатация могат да се съветват, Скот прави невъзможното, създавайки кратък и пълноценен наръчник за младите и тотално ошашкани татковци. Съветите на старата пушка към младите новобранци са весели и същевременно сериозни до немай къде. Всичко започва с няколко уточнения като например разликата между „гинеколога“ и „акушер-гинеколога“, действието на епидуралната анастезия и какво ще се случи с жената по време на всичките родилни етапи. Пътят, който ще извърви НСП (новото семейно попълнение) и ЖРП (женската родилна половинка) е изключително тежък и Скот непрекъснато повтаря на бъдещия татко, че той е главното звено в този процес, но за да се случи всичко възможно най-спокойно (ако въобще има такъв вариант), бъдещият баща трябва да бъде запознат с детайлите и да се чувства почти като в свои води в тази нова и плашеща за него ситуация.

5. „Рунически знаци“ на Джоан Харис

„Рунически знаци” на Джоан Харис е такава книга, която хем не дава да я оставиш, хем от време на време те кара да се чудиш защо я четеш. От една страна – това е фентъзи със страхотен размах, от друга – през цялото време имах чувството, че е написано прекалено набързо и на моменти дори авторката не е знаела как да оправи кашата, която е забъркала в устрема си. И така, скандинавската митология е в основата на тази приказна история, в която става дума за богове, за руническа магия и за вечната борба между доброто и злото, тук – между реда и хаоса.