ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 книги на май

5 книги на май

Майските почивки се търкулнаха неусетно и месецът приключи. Бяхме се заредили с куп книги за празниците и прочетохме голяма част от тях. Носихме ги с нас навсякъде, разгръщахме страниците преди, по време и след обяда и препрочитахме любимите абзаци вечер преди лягане. Подбрахме само най-хубавите книги, онези, които ще препоръчаме на близките и ще кажем със сигурност „Книгата е страхотна!“. Ето и месечната ни класация на пет такива четива:

1. „Името ми е червен“ на Орхан Памук

Това е книга, която трябва не просто да прочетете, а да имате в библиотеката си. Защото тя – книгата и историята в нея – са нещо повече от обикновен разказ за далечно време и за странни хора – те са прозорец към една култура, с която съжителстваме от векове и която, уви, познаваме съвсем слабо. Книгата не се чете бързо. Тя не го и изисква. Достатъчни са само няколко страници на вечер, за да си припомните всичко прочетено, да се върнете отново към началото на началата и да изпаднете в онова безвремие, в което липсата на промяна е висша ценност, всички отговори вече са дадени, а при всеки въпрос се гледа само назад.

2. „Бавно“ на Мирела Иванова

Мъничкият сборник с разкази и стихове на Мирела Иванова достигна до мен съвсем случайно и не планирано от моя страна. Така често се случват хубавите неща в живота. Не познавам Мирела, не знам нищо за нея, но през цялото време имах странното усещане, че тя разказва своя собствен живот - от различни гледни точки и перспективи. Едно мое усещане за жена. Жена, която „отвън участва усмихнато и монолитно в тези очаквания, отвътре се рони на премълчани бунтове, прехапани съпротиви, земетръсен гняв и гласове.“ Една жена, която „вечер отбелязва с плюсове и минуси, простите знаци на вътрешното й напрежение, порива да се побере в представата за себе си.“ 

3. „Помощ, простете“ на Фредерик Бегбеде

Познавате ли се с Бегбеде? Има ли въобще някой, който не го познава? Който не е държал в ръцете си „Разкази под екстази“, „Любовта трае три години“ или „9.99 лв“?
Този път сме в Русия – мястото, където по чисто демографски причини се раждат най-много красиви жени в Европа. Просто, защото там се раждат най-много жени на континента въобще, но това са оправдания, споделя Бегбеде и аз кимам усмихната. Именно това е поводът Октав, така познатият герой от книгата „9.99 лв“, да си събере багажа и да замине в руската столица с една единствена мисия – да открие новото лице на „Идеал: - световният лидер на козметичната промишленост".

4. „Кафене "Защо съм тук?“ на Джон Стрелеки

Кафене "Защо съм тук?" на Джон Стрелеки ми напомня някак за "Малкия принц" на Екзюпери. Само че в случая героят стои (седи) на едно място, в кафене по средата на нищото, а историите идват при него, разказани от посетители, собственика, сервитьорката... Интересното е, че за разлика от Малкия принц, героят тук не търси активно. Дори не знае, че иска да разбере отговори на въпроси като „Защо съм тук?”, „Страхувам ли се от смъртта?”, „Водя ли пълноценен живот?”. Просто никога преди това не се е замислял, тъй като е приемал, че отговорите се подразбират. Живял е знаейки, а в това непретенциозно кафе, без да очаква и без да е подготвен да се конфронтира със собствената си екзистенциалност, се учи за няколко часа да разбира. И започва да рефлектира живота си, 75 години по-късно...

5. „Сестри Палееви“ на Алек Попов

Това е една много смешна книга. И в същото време е обидно малко да се каже само толкова. Защото освен това, романът на Алек Попов „Сестри Палавееви“ е също така и автентичен, исторически убедителен и въздействащ, информативен и забавен партизански роман. Кара и Яра Палавееви са красиви близначки от богато семейство, които решават да се посветят на революцията и стават партизанки. Сблъсъкът между двата свята довежда до неочаквани и абсурдни ситуации, описани от автора съвсем сериозно и с всички атрибути на онзи високопарен език, на който са се пишели партизанските романи едно време. Това прави книгата истерично смешна – поне за запознатите с подобна литература. За останалите има достатъчно обяснения и очевидно забавни ситуации.