Mish Mash Fest

5 книги на юни

Юни се оказа дъждовен. А какво по-хубаво от малко хладно и дъждовно време, за да се завиеш с леко одеяло и с чаша чай или кафе да потънеш в книгата си? Може би именно времето ни е подтикнало да прочетем повече книги този месец и да усложни избора ни на пет предложения, за които да ви припомним, затова избрахме по едно заглавие, което всяка от нас горещо препоръча и ви предлагаме нашата обща книжна класация за месец юни.

5 книги на юни

Юни се оказа дъждовен. А какво по-хубаво от малко хладно и дъждовно време, за да се завиеш с леко одеяло и с чаша чай или кафе да потънеш в книгата си? Може би именно времето ни е подтикнало да прочетем повече книги този месец и да усложни избора ни на пет предложения, за които да ви припомним, затова избрахме по едно заглавие, което всяка от нас горещо препоръча и ви предлагаме нашата обща книжна класация за месец юни.
 
1. „Ад“ на Дан Браун

Прочетох я за два дни, както и всички други книги на Дан Браун, които съм чела. Онова, което не може да му се отрече, е динамиката на действието и умението да разплита фабулата така, че във всяка глава да се случва нещо неочаквано и просто да не мога да оставя книгата и да изчакам да видя развръзката. Тук също е така, дори към края има прекалено много обрати, някои от тях буквално на 360 градуса, така че част от героите се оказват точно там, където са били в началото, но и в това има своя логика и очарование.
 
2. „Чистка“ на Софи Оксанен

„Чистка“ не раздава кухи морални присъди и успява да излезе от клишетата, с които се пише за социалистическия режим, като в същото време недвусмислено заявява позицията си. За нас, живелите в това време и в подобни общества, всеки опит за манипулация на миналото и извъртане на истината, дори на книга, е болезнен. Хубавото на „Чистка“ е, че успява да преплете личното и историчното, но и да бръкне в раните, които още не са заздравели. Лично аз съжалявам, че българското изкуство досега те е могло да роди подобно творение, което да ни прости с миналото по подобаващ начин.
 
3. „Рай“ на Радослав Гизгинджиев

За тази безшевна свързаност между някои от нас, хората,  разказва Радослав Гизгинджиев в романа си „Рай“. За някои - фантастика, за други - езотерика, за трети - начин на живот.
За предопределеността, за невъзможността да не се състои една или друга среща, за благословията и проклятието на дадените ни от бога таланти, за силата да се движиш по ръба между две пропасти и да можеш да продължиш, без да те завлече дълбокото.
 
4. „Животът може да е чудо“ на Ивинела Самоуилова
 
Да си призная, като попаднах на тази книга на Ивинела Самуилова бях повече от скептична и въобще не очаквах да ме впечатли. Вярвам обаче, че тя неслучайно попадна в ръцете ми, както казва един от героите в нея – Алексей – „По ми е интересно да вярвам, че няма случайни неща”. 
Увлекателна и истински зареждаща – тя е способна да ви даде друга переспектива и да ви измъкне от оковите на сериозността, които рамкират живота ни и не ни позволяват да открием и използваме своя истински потенциал.
 
5. „А планините ехтяха“ на Халед Хосейни
 
Подобно на останалите книги на Хосейни и романът „А планините ехтяха“ напомня за „другия живот“. Една история за брат и сестра, които изпитват нещо повече от любов, това е толкова силно чувство, което би трябвало да се пребори с всичко и да оцелее, но не. Животът не е приказка, в която братът и сестрата се бия с вещици и магии, животът в Кабул е твърде реален, за да го понесат две деца и те не успяват да се справят със собствения си баща, който продава дъщеря си на богато, но бездетно семейство. Колко такива истории има в Афганистанска земя? Имат ли бройка, има ли кой да ги запомни и сподели?