ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Пет любими филма, спечелили чуждестранния „Оскар“

Пет любими филма, спечелили чуждестранния „Оскар“

Този месец съм на киновълна подобно на всеки киноман по света. Началото на годината е сезонът, в който се раздават всички големи кинонагради начело с „Оскар“, разбира се, а покрай тези събития научаваме имената на онези филми, които не са за изпускане.Спорни или безспорни, шедьоврите на Холивуд не ни подминават и вероятно в следващите месеци ще видим по кината пълния набор от номинирани заглавия – доста от тях сме гледали вече. Киното, създадено извън САЩ, у нас е вече по традиция почти непознато и за него чакаме само фестивалите. Аз лично нямам търпение да дойде София Филм Фест и да гледам „Левиатан“ на Звягинцев, а, надявам се, и „Ида“ на Павликовски – и двата номинирани за „Оскар“ за чуждестранен филм тази година.

Писали сме за много от носителите на „Оскар“ за чуждестранен филм в последните години, защото всичките са любими наши филми – „Великата красота“, „Любов“, „Надер и Симин: Раздялата“, „В по-добър свят“, "Животът на другите", но много повече са онези, за които не сме писали, а също са ни любими. Ето пет филма, отличени с „Оскар“ за чуждестранен филм, които никога няма да ми омръзне да гледам.

„8 ½“ (1963)

Режисьорът Гуидо Анселми (великият Марчело Мастрояни) е в творческа криза. Стремежът му да открие отново своя извор на вдъхновение – творческо и житейско – го води в спомени и сънища към различни истории, във всяка от които е забъркана поне една красива и фатална жена.

Може би най-хубавият филм на Федерико Фелини, вероятно защото в него има много лични и биографични елементи. Невероятно красиви герои, прекрасна музика от Нино Рота, класически произведения и толкова много фантазия, че едно гледане е само началото. Това е един от най-копираните филми в историята на киното, така че със сигурност всеки от нас е попадал на препратки към него някъде, някога.

„Москва не вярва на сълзи“ (1980)

Класика на съветското кино, приказка за живота на три приятелки, дошли от провинцията в големия град, техните мечти и амбиции. Нещо като социалистическата версия на „Сексът и градът“. Двете части на филма проследяват живота на Катя, Людмила и Антонина на 20 и след това на 40 години. Много сантиментален филм, с лесно предсказуеми сюжетни обрати, но въпреки това симпатичен и приятен за гледане заради абсолютната си откровеност и наивен оптимизъм. Особено забавно за съвременния зрител е да види колко различно е самочувствието на жените на 40 преди три десетилетия и колко смело, почти скандално звучи знаменитата фраза „На 40 животът тепърва започва“.

„Ново кино “Парадизо“ (1989)

Джузепе Торнаторе ще остане за мен завинаги свързан само с този филм, в който през очите на едно дете разказва за магията на киното. Огромна, неописуема, променяща живота ни – каквато е за всеки от нас неизменно, независимо колко е напреднала техниката, колко варианта на 3D или 4D ни предлагат киносалоните и независимо от това, че в кабината отдавна няма чичко, който да пуска големия апарат с лентата. Филип Ноаре като Алфредо е митична фигура, разказващ за света с цитати от старите ленти. Абсолютно киномански филм!

„Коля“ (1996)

Страхотно трогателен, мил и истински, един от най-хубавите чешки филми, които съм гледала. А Чехия може да се похвали с отлично кино.

На церемонията при получаването на наградата „Оскар“ режисьорът Ян Сверак беше с баща си Зденек Сверак, който е сценарист и изпълнител на главната роля във филма, и с малкия Коля – тримата като истинско семейство. Такава е и историята – малка и задушевна, по-голямата част от която се развива в апартамента на възрастния Лука. Принуден от обстоятелствата да сключи фиктивен брак с млада рускиня, той се оказва внезапно изоставен от новата си съпруга и с петгодишно дете на ръце, като двамата дори не говорят един език. Както всички филми с деца, и този е сърцераздирателен, но обстоятелствата около оцеляването в социалистическа страна на прага на демократичните промени прави всичко до болка познато за зрителите в нашия регион.

„Никъде в Африка“ (2001)

Филм на режисьорката Каролин Линк по едноименния автобиографичен роман на Стефани Цвайг. История, в центъра на която са три жени някъде в Кения – петгодишната Регине, нейната майка и тяхната готвачка.

Родителите на малката Регине са евреи и бягат в Африка през 1938 година, в навечерието на войната. Животът на чужда земя е труден, а всичко наоколо – напълно чуждо. Не и за Регине, която без проблеми научава езика на местните, а скоро и техните обичаи, както и законите на живота в Африка. Постепенно майка й също започва да свиква с тежкото ежедневие и да приема предизвикателствата на фермерския живот като свои лични битки. Майката и дъщерята до толкова се сливат с Африка, че една особено красива нощна сцена във филма ги показва как се приближават към огъня на празника на местните и се сливат с тях в танца им. Много мъдър и необичаен филм.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...