ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Пет тайни на висшата мода във филма „Диор и аз“

Пет тайни на висшата мода във филма „Диор и аз“

Филмът „Диор и аз“, посветен на първата колекция на Раф Симънс за модна къща Dior, беше личният ми празник на тазгодишния София Филм Фест. Това, разбира се, не е кино в истинския смисъл на думата и дори не е сигурно, че мястото му е на фестивала. От друга страна, това е единственият шанс да се види тази прекрасна визуално и естетически история за може би най-очакваната колекция в модата през този век.„Диор и аз“ не е за хора, незапознати с историята зад филма – скандалното изгонване на Галиано, търсенето на негов заместник, легендарният статус на Кристиан Диор и символите, стоящи зад това най-велико име във френската мода. Филмът започва с влизането на Симънс в сградата на Диор и завършва с първото му ревю Haute Couture осем седмици по-късно. Време, пълно с емоции и красота... Ето петте тайни на висшата мода, които този филм показва.

 

Как работи модна къща „Диор“?

Най-важните хора в „Диор“ не са нито дизайнерът, нито мениджърите. Най-важни са шивачите, хората от ателието. Именно с тях Раф Симънс се запознава най-напред, с тях се опитва да поддържа отлични отношения, изпраща им цветя и бонбони, защото само от хората в ателието зависи кога ще са готови дрехите и как ще изглеждат. Някои от жените в ателието са там повече от 40 години и, както казва едната от тях, “дизайнерите идват и си отиват, ние оставаме”.

 

От какво печелят модните къщи?

Най-важни за модните къщи са не колекциите висша мода, колкото и да са шеметно красиви. Модните къщи печелят от частните си клиенти. От жените, които купуват дрехи за половин милион долара на сезон. Клиентки от този порядък си имат лична асистентка в ателието, която е готова да лети и до другия край на света, за да извърши проба или корекция. Точно това беше обяснено и на самия Раф Симънс, когато една от шивачките му замина спешно за Ню Йорк дни преди ревюто.

 

Как се изработват дрехите Haute Couture?

Целият процес отнема около осем месеца – от преглеждането на архивите на модната къща, през изготвянето на концепции и рисуването на скици, до финалните проби и самото ревю. В случая Раф Симънс има само два месеца и всичко се случва почти мълниеносно, с работа по цяла нощ и през уикендите, но по всички правила на висшата мода. Всяка дреха се изработва в ателиетата на ръка и първоначално от бял плат. По тези първи базови модели Симънс решава дали му харесват кройките и какво иска да се промени. В последния момент се ушиват от съответния плат, който е произведен в един екземпляр и всяка грешка при кроенето е непоправима.

 

Какво участие взима дизайнерът в изработването на колекцията?

Като работен процес – никакво. Раф Симънс не рисува скици, не шие и дори не ходи в ателието. Той се занимава само с изготвянето на концепции, много подробни и стриктно описани, след това подбира скиците, които му харесват и наблюдава крайния продукт. О, също така плаче от нерви и пуши тайно на покрива, трогателен и уязвим.

 

Подходящ ли е Раф Симънс за Диор?

Дори след всички безброй снимки на първата му колекция, на къщата със стени от цветя, в която беше ревюто, след кадрите отблизо на детайлите, е трудно да се обясни ефектът на всичко това в движение, на голям екран. Раф Симънс е типичен гений – интроверт, малко инфантилен, повече разсеян, вманиачен почитател на изкуството. Онова, което въображението му е създало за Диор, е неописуемо красиво. Велик дизайнер за велика модна къща.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...