ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Петте най-престижни кинонагради освен „Оскар“

Петте най-престижни кинонагради освен „Оскар“
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

До връчването на наградите „Оскар“ остава по-малко от месец и в момента всеки киноман по света вече е прочел номинациите и се е приготвил да гледа поне няколко от номинираните филми. Има обаче и немалко любители на киното, които намират наградите на Американската киноакадемия за прекалено предсказуеми, политически ангажирани и компрометирани. За щастие има и достатъчно достойни алтернативи на наградите „Оскар“, които се връчват на фестивали по целия свят и са компас за истински качественото и интересно кино извън Холивуд. Ето петте най-престижни кинонагради, различни от „Оскар“.

 

Венецианският „Златен лъв“

Венецианският кинофестивал се провежда всяка есен на остров Лидо и е най-старият в света. Създаден е през 1934 година от Бенито Мусолини.

Носители на голямата награда на фестивала често стават независими продукции или откровено скандални филми като „Пиета“ на Ким Кидук, „Фауст“ на Александър Сокуров или „Планината Броукбек“ на Анг Лий.

Пренебрегнат от журито филм – „Бърдмен“.

 

„Златна палма“ в Кан

Кинофестивалът в Кан е замислен като алтернатива на Венецианския, след като „Златен лъв“ печели любимката на Хитлер Лени Рифенщал. Французите обаче така и не успяват да го организират преди войната и първият фестивал се провежда през май 1946 година.

„Златна палма“ обикновено получават филми, които се харесват на публиката и нерядко имат касов успех и номинации за „Оскар“. Сред тях са „Синият е най-топлият цвят“ на Абделатиф Кешиш, „Любов“ на Ханеке, „Дървото на живота“ на Терънс Малик.

Пренебрегнати от журито филми – „Великата красота“ на Паоло Соренти, „Само любовниците остават живи“ на Джим Джармуш.

 

Берлинската „Златна мечка“

През зимата на 1951 година САЩ, Великобритания и Франция организират първия кинофестивал в Берлин, за да покажат културното възраждане на Германия след войната.

Този фестивал има особена слабост към филмите от бившите социалистически страни, както и към киното на Азия. Това личи и по победителите от последните две години – китайският „Черен въглен, тънък лед“ и „Позиция на дете“ на румънския режисьор Калин Петер Нетцер.

Пренебрегнати от журито филми – „Рай: Надежда“ на Улрих Зайдл и „Юношество“ на Ричард Линклейтър.

 

„Златен глобус“

Тези награди се присъждат от Асоциацията на чуждестранната преса и са създадени като алтернатива на “Оскарите”. На практика номинациите често съвпадат и служат за ориентир за наградите на академията, които се присъждат месец по-късно. Все пак „Златните глобуси“ са шанс да бъдат отличени постижения в жанровете на комедията и мюзикъла, често подценявани от „академиците“, а също и актьорите в телевизионни продукции, които в последните години стават все по-сериозна конкуренция на киното.

Със „Златен глобус“ са отличени забавни филми като „Гранд-хотел Будапеща“ на Уес Андерсън и „Вики, Кристина, Барселона“ на Уди Алън.

Непризнати обаче остават „Вълкът от Уолстрийт“ на Скорсезе или „Гравитация“ на Алфонсо Куарон.

 

Гран при на фестивала в Сънданс

В края на януари всяка година в Сънданс се провежда най-известният фестивал за независимо кино в света. От своето създаване до днес той остава трибуна за нови филми, имена и жанрове. Този кинофорум носи името на едноименния институт „Сънданс“, създаден от Робърт Редфорд в подкрепа на независимото кино.

На фестивала в Сънданс дължим страхотни филми като „Мис Слънчице“, „Американски психар“, „Зимен дар“.

Не успяват да попаднат в конкурсната програма „Наука за съня“ на Мишел Гондри, „В Брюж“ на Мартин Макдона.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...