След като миналия път Хеди Слиман показа колекцията си в Монако, сега той избра за сцена на своето виртуално модно ревю един от приказните замъци в близост до Париж – Шато дьо Во-льо-Виконт, вдъхновил крал Луи XIV за създаването на Версай. Туризмът, като един от основните източници на приходи за Франция, и съответно замъците в страната са претърпели големи загуби през последната година и затова Слиман иска да покаже подкрепата си. От друга страна тяхното величие се оказва най-подходящият пристан за поезията, която често вдъхновява креативния директор на Celine. Затова без публика, той решава да покаже колекцията си за есен/зима 2021 в градините на този приказен замък.
Той представя малко тоалети този път, но бихме носили всеки един от тях, защото ни потапя напълно в изкуството на французойките да комбинират стилно дрехите си. Неща, които бихме носили отново и отново. Умението да заемеш палтото на баща си от туид и да го комбинираш с дънки и кецове или да „откраднеш“ роклята на майка си, върху която небрежно намяташ дълга жилетка, е онова, което френските момичета са овладяли до съвършенство. Умение, което се стараем да придобием и ние, и Хеди Слиман ни вдъхновява да го направим за преден път. Самият той открива своето вдъхновение от времето, в което всички обичат Джейн Бъркин, до настоящето, в което се старае да бъде релевантен на желанията на Z поколението.
В пресрилийза си Хеди Слиман включва част от поеми на Бодлер, Пол Верлен и Рембо, наричани още упадъчните поети, които оставят трайна следа във френската литература и са водили изключителен бохемски живот. Във време, когато партита, клубовете и фестивали все още са забранени, дизайнерът показва носталгията си към тях чрез момиче в блестящ кринолин, което отдалеч наблюдава пищни фойерверки. До него се доближава елен, а по бузата му се стича сълза. Да, все още няма къде да носим тези такъв бляскав тоалет, но Слиман и несъмнено си мечтае за този ден. Ние също.
Вижте и цялото ревю:
7 стайлинг идеи с любимите дънки на французойките
Димитрина Иванова
Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...
;void(0);){kind=link}
