През 1981 година Джейн Фонда е на снимачната площадка на филма „На златното езеро“ със самата Катрин Хепбърн, която играе нейна майка (във филма участва и баща й Хенри Фонда) и която ненадейно я щипва по бузата и й прошепва: „Какво искаш да означава това?“. Първоначално Джейн не знае какво послание носят тези думи, докато Катрин не продължава: „Това е, което представяш на света. Какво искаш да казва за теб?“. Едва тогава младата все още Фонда осъзнава какво й казва – че начинът, по който изглеждаме – гримът, косата, дрехите, ни помага да се представим пред света. Нещо, което дотогава тя напълно пренебрегвала и е трябвало да мине още известно време, за да усети нуждата да промени това. „Но е смешно на моята възраст да чуваш, когато хората те наричат модна икона“, казва тя с усмивка.
Въпреки това не можем да отречем, че всяка нейна поява на червения килим е зашеметяваща и за своите 82 години тя сякаш е преживяла няколко различни живота. Днес обръщаме внимание на онези уроци по мода, която тя съзнателно или не ни „преподава“ – независимо дали е под светлините на прожекторите, или е окована в белезници след поредния екопротест, в който се е включила.
Да носим устойчиви материи
Да, тема, върху която модните марки все повече се фокусират, а Алесандро Микеле също показа своята специална колекция за Gucci – Off the Grid, създадена от рециклирани материали. Не се изненадваме обаче, че едно от рекламните лица в нея е именно Джейн Фонда. Не само защото актрисата беше част от климатичните протести в Щатите, което и коства и арест, но и защото тя винаги е била сред музите на италианския дизайнер.
Да инвестираме в костюм
Няма нищо по-съблазнително от жена в костюм, неведнъж сме чували да казват мъжете, а Ив Сен Лоран ни го показа нагледно още преди няколко десетилетия. Прави го и Джейн Фонда, която ни доказва, че едно от нещата, в които трябва да инвестираме, е хубав костюм – в неутрални или ярки цветове, а защо не и в принт, който можем да носим не само в офиса, но и на официално събитие.
Има още...
Димитрина Иванова
Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...
;void(0);){kind=link}
