ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 велики жени, останали завинаги в историята на модата

5 велики жени, останали завинаги в историята на модата

Днес всички големи модни къщи имат дизайнери мъже дори когато името на модната къща е женско. Карл Лагерфелд за Chanel е най-емблематичният пример.

Но имало време, когато всички известни и успешни модни къщи в Париж били на жени. В периода между Втората световна война и края на 60-те години модата се създавала в техните ателиета, те измисляли тенденциите, обличали кинозвездите и цялата европейска аристокрация, а имената им се знаели от всяко момиче. Не говоря само за Коко Шанел, която освен модата променила завинаги начина, по който жените се обличат, живеят и мислят за себе си. В това й помогнали няколко нейни велики съвременнички – и съпернички – които в не по-малка степен повлияли на развитието на женския стил и самочувствие. Някои от тези модни къщи съществуват и до днес и по ирония на съдбата начело им стоят дизайнери мъже.

Да си припомним пет от най-големите женски имена в модата.

 

Елза Шиапарели е най-известната съперница на Коко Шанел и първата истинска ексцентричка в модата. Шиапарели работела със Салвадор Дали, който рисувал върху моделите й, тя имала наистина безкрайно въображение. Коко Шанел я наричала „италианската художничка, която създава дрехи“. На свой ред Шиапарели казвала за Коко пренебрежително „онази шапкарка“. Елза Шиапарели първа започнала да създава тематични колекции – посветени на зодиите или на определена музика. За колекцията си „Цирк“ тя поканила истински циркови акробати на подиума. Нейни клиенти били всички – от Уолис Симпсън и потайната Грета Гарбо до Жан Кокто. Запазеният й цвят бил розовото, което и до днес носи нейното име. С името на Шиапарели се свързват и първите модели кутюр в ярки цветове, преди нея официалните дрехи се шиели главно в черно и убити тонове. Елза Шиапарели напуска модата през 1954 г.

 

Родена в Париж през 1903 г. като Жермен Емили Кребс, мадам Гре работи почти до смъртта си през 1993 г. – легендарна кариера за един дизайнер. Мечтата й била да се занимава със скулптура, но семейството й не насърчило това съвсем не женско занимание и тя се обърнала към модата. Любимите й дрехи били гръцките и римски тоги и роклите й по необикновен и красив начин претворявали подобни кройки – една рокля на мадам Гре се правела от 10-20 метра коприна! Сред верните й клиентки били Грейс Кели и Марлене Дитрих. Именно при мадам Гре отишъл младият Кристобал Баленсиага с молба да го приеме като асистент. След като разгледала скиците му, тя му казала, че работи винаги сама и че той е прекалено талантлив, за да е нечий асистент, така че го посъветвала да открие своя модна къща. За съжаление, мадам Гре не разбирала нищо от бизнес, така че към края на живота си била на ръба на фалита. Въпреки това продължавала да работи в своя парижки апартамент, подкрепяна финансово от… други дизайнери – Живанши, Пиер Карден и Сен Лоран. Юбер дьо Живанши купил повече от 300 модела от частната й колекция, влюбен в нейните рокли.

 

Lanvin е най-старата парижка модна къща, оцеляла и до днес. Жана Ланвен е родена през 1867 г. и първата си работа в модата получила на 13-годишна възраст. През 1889 г. тя открила свое ателие за шапки. За своята малка дъщеря, Мари-Бланш, Жана Ланвен създавала толкова красиви рокли, че скоро клиентките на ателието започнали да я молят да шие и за тях. Мадам Ланвен първа преминала границата между детската и дамската мода и създала за жените младежки стил. Тя първа измислила и защитила идеята, че една жена може да има свой стил, който да поддържа цял живот, а не да се облича според задължителните правила – като домакиня, като майка, като баба и така нататък. Ланвен била известна с бродериите си и красивите кройки на дрехите. Нейни клиентки били Марлене Дитрих и Мери Пикфорд. Особено прочути били красивите цветове, които Жана Ланвен използвала в колекциите си. Тя колекционирала картини и познавала добре изкуството, а вдъхновена от една фреска на Фра Анджелико, дори създала син цвят, който и досега се нарича Lanvin blue.

 

Първите си стъпки в модата Мадлен Вионет прави през 20-те години на миналия век и най-голямото й вдъхновение била балерината Айседора Дънкан. За мадам Вионет свободното движение на тялото било най-красивото у една жена и именно тя, а не Коко Шанел, премахва корсета от женската мода. Мадлен Вионет не правела скици, както повечето дизайнери – тя работела направо с плата, кроейки върху манекена. Нейните рокли обгръщали тялото по неповторим начин. Най-известните й клиентки били танцьорки и актриси – Джозефин Бейкър, Джийн Харлоу. Един от най-големите й почитатели бил Кристиан Диор. Мадам Вионет първа започнала да прави дрехи, вдъхновени от кимоното. Вионет затваря модната си къща през 1939 г., в навечерието на войната.

 

Мадам Карвен е любимата ми ретро дизайнерка, която също като мен била висока малко повече от метър и половина. Когато майка й казала „С този ръст никога няма да си елегантна“, тя се заела сама да шие дрехи за дребни жени. Наричана „най-малката от големите дизайнери“, Кармен де Томазо, както е истинското й име, създала модната си къща през 1945 г. и я управлявала с желязна ръка до 84-годишна възраст. В първата колекция на Carven имало рокля на зелени и бели райета, която станала толкова известна, че мадам Карвен кръстила на нея първия си парфюм – MaGriffe. През 1955 г. тя първа създала модна линия за малки момиченца – по онова време висшата мода била само за възрастни жени, но мадам Карвен отгатнала нуждата на модните майки да обличат подобаващо дъщерите си. Влюбена в пътешествията, тя била един от първите дизайнери, които започнали да използват африкански и индийски мотиви в работата си.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...