Преди време четох едно интервю на Майкъл Кънингам по повод последната му книга „Преди да падне здрач“. В книгата има такъв епизод – едната героиня – Бети – разбира, че е болна от рак в напреднал стадий. В същия ден тя отива в музея „Метрополитън“, за да види прочутата инсталация на Деймиън Хърст с акулата (която е нито повече, нито по-малко от истинска акула в аквариум от формалин). Както всеки човек, Бети се надява изкуството да й помогне да намери красота, очарование, надежда, вълнение…и забрава. Кънингам казва в интервюто си, че според него цялото съвременно изкуство, а в частност Хърст чрез акулата си, казва: „Нямам нищо за теб, Бети, нямам утешение. Виж акулата и се разкарай!“. И Кънингам пита какъв е смисълът на това изкуство, което се прави само за пари и не може да предложи на хората утешение и емоции в трудни за тях времена…
Днес започна седмицата на висшата мода в Париж. Това дори не е седмица, а четири дни, защото в света има само около дузина модни къщи, които все още могат да си позволят да изработват ръчно ушити и неописуемо скъпи рокли-уникати. Но в тези четири дни в годината се вижда в абсолютна степен величието и красотата на изкуството мода. Днес беше ревюто на модна къща Диор. За втора година без Джон Галиано и все още без негов заместник като главен дизайнер. Показаното на ревюто днес е много силно повлияно от петдесетте години на миналия век и дрехите, които самият Кристиян Диор е правил – широки поли, тънки талии, удобни лачени обувки, бродирани цветя… Да, това е симпатично, семпло, става за носене и ще се продаде, но това не е висша мода! Не е красиво, не е очарователно, не е вълнуващо и не е изкуство! Тази седмица винаги е била една от любимите ми през годината, защото ми носеше щастливо очакване,емоции и да, утешение. Това ревю днес не е нищо повече от акула във формалин!
