ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Алжирската вещица, отгледана от вълци

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Името й е Мишел Лами и в биографията й пише, че е вещица, родена преди 1000 години и отгледана от вълци. Или поне това е едната й биография, която отговаря идеално на онова, което човек би си помислил като я види – погледнете я внимателно. Тази дребна, неуморна, 74-годишна жена е една от движещите сили зад съвременната алтернативна мода и се отличава с личен стил и концепции, непостижими за „нормалните“ хора.

Мишел Лами е французойка от алжирски произход и по образование е адвокат, като дори е работила като защитник известно време и е специализирала наказателно право. Правото обаче не е нейната мечтана професия. Прадядото на Мишел е дизайнер на бижута и е работил с великия Пол Поаре – именно дядовите бижута носи Мишел по ръцете си, а за брачната й халка просто няма място. Тя харесва лакираните в черно нокти, но мрази лака, затова пръстите й са къносани в черно – следа от алжирските й корени. Всяка сутрин, докато „Събира мислите си“, тя рисува на челото си отвесна черна черта. И понеже е страстна пушачка и зъбите й не са в добро състояние, направила ги е златни с инкрустирани диаманти. Вещица и половина.

Не е изненадващо, че когато през 90-те Мишел пристига в Калифорния и открива свое заведение, а по-късно и модна къща, двете стават много популярни. Заведението й подхожда на нейната ексцентричност – посетителите седят от едната страна на магистралата, а барът и кухнята са от другата и сервитьорките непрекъснато пресичат пътя, за да разнасят поръчките. Един ден в ателието й идва да работи млад мъж на име Джен Шейкър. Той е доведен от гаджето си, който е приятел на Мишел, но скоро Джен и Мишел откриват, че са „от една кръвна група“ и сключват брак. Мишел е много по-възрастна от съпруга си, но това не смущава никой от двамата, като те не крият и неговата бисексуалност. Под мъдрото ръководство на Мишел, за която често се твърди, че прави всичко абсолютно сама, модната къща на младия й съпруг става световно известна. Името му в модата е Рик Оуенс.

„Искам дрехите ми да са алтернатива, а не единствената възможност“ казва Рик. И наистина повечето творения на марката са почти уродливи в своята странност. Производството им е легендарно с налудничавите методи на Рик – той къса скъпия кашмир на парцали, заравя дрехите в задния си двор, за да ги състари или шие кошмарно грозни чанти от супер скъпа кожа. На ревютата му се появяват всякакви хора – просто служителите от ателието или грамадни танцьори, почти страшни с агресивния си танц. Впрочем не е странно, че Мишел и Рик се спират на подобни модели – самите те са доста извън стандартите за красота.

Мишел Лами стои и зад втора марка, също толкова разпознаваема – Гарет Пю. И макар неговите творения да са много по-симетрични и прекрасни в своята почти извънземна красота, влиянието на Мишел личи и там – черен цвят, мрачен свят, пълна липса на актуални „тенденции“.

Освен дрехи, под марката Rick Owens се произвеждат още и парфюми, и мебели, като нищо от продукцията не се рекламира, колекциите са само две годишно и въпреки това финансово компанията се справя.

И ако зад всеки известен мъж стои една жена, то тази жена стои не просто зад един мъж, а зад цял един свят на алтернативна естетика и свобода на мисленето. И понеже нейната естетика наистина е променила света, то нищо чудно Мишел Лами наистина да е вещица. Както само жените могат да са.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...