Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Алжирската вещица, отгледана от вълци

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Името й е Мишел Лами и в биографията й пише, че е вещица, родена преди 1000 години и отгледана от вълци. Или поне това е едната й биография, която отговаря идеално на онова, което човек би си помислил като я види – погледнете я внимателно. Тази дребна, неуморна, 74-годишна жена е една от движещите сили зад съвременната алтернативна мода и се отличава с личен стил и концепции, непостижими за „нормалните“ хора.

Мишел Лами е французойка от алжирски произход и по образование е адвокат, като дори е работила като защитник известно време и е специализирала наказателно право. Правото обаче не е нейната мечтана професия. Прадядото на Мишел е дизайнер на бижута и е работил с великия Пол Поаре – именно дядовите бижута носи Мишел по ръцете си, а за брачната й халка просто няма място. Тя харесва лакираните в черно нокти, но мрази лака, затова пръстите й са къносани в черно – следа от алжирските й корени. Всяка сутрин, докато „Събира мислите си“, тя рисува на челото си отвесна черна черта. И понеже е страстна пушачка и зъбите й не са в добро състояние, направила ги е златни с инкрустирани диаманти. Вещица и половина.

Не е изненадващо, че когато през 90-те Мишел пристига в Калифорния и открива свое заведение, а по-късно и модна къща, двете стават много популярни. Заведението й подхожда на нейната ексцентричност – посетителите седят от едната страна на магистралата, а барът и кухнята са от другата и сервитьорките непрекъснато пресичат пътя, за да разнасят поръчките. Един ден в ателието й идва да работи млад мъж на име Джен Шейкър. Той е доведен от гаджето си, който е приятел на Мишел, но скоро Джен и Мишел откриват, че са „от една кръвна група“ и сключват брак. Мишел е много по-възрастна от съпруга си, но това не смущава никой от двамата, като те не крият и неговата бисексуалност. Под мъдрото ръководство на Мишел, за която често се твърди, че прави всичко абсолютно сама, модната къща на младия й съпруг става световно известна. Името му в модата е Рик Оуенс.

„Искам дрехите ми да са алтернатива, а не единствената възможност“ казва Рик. И наистина повечето творения на марката са почти уродливи в своята странност. Производството им е легендарно с налудничавите методи на Рик – той къса скъпия кашмир на парцали, заравя дрехите в задния си двор, за да ги състари или шие кошмарно грозни чанти от супер скъпа кожа. На ревютата му се появяват всякакви хора – просто служителите от ателието или грамадни танцьори, почти страшни с агресивния си танц. Впрочем не е странно, че Мишел и Рик се спират на подобни модели – самите те са доста извън стандартите за красота.

Мишел Лами стои и зад втора марка, също толкова разпознаваема – Гарет Пю. И макар неговите творения да са много по-симетрични и прекрасни в своята почти извънземна красота, влиянието на Мишел личи и там – черен цвят, мрачен свят, пълна липса на актуални „тенденции“.

Освен дрехи, под марката Rick Owens се произвеждат още и парфюми, и мебели, като нищо от продукцията не се рекламира, колекциите са само две годишно и въпреки това финансово компанията се справя.

И ако зад всеки известен мъж стои една жена, то тази жена стои не просто зад един мъж, а зад цял един свят на алтернативна естетика и свобода на мисленето. И понеже нейната естетика наистина е променила света, то нищо чудно Мишел Лами наистина да е вещица. Както само жените могат да са.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...