Мода

Антония Йорданова за модата като забавление и тенденциите като вдъхновение

Колко е важно да бъдеш (не)сериозен...

Познаваме се от срамно дълго време и винаги съм харесвала нещата, които създава – и като стилист, и като дизайнер. Самата тя е от малкото цветни хора, които никога не се съобразяват с това какво ще кажат хората. Истински експериментатор, който обича трансформациите, Антония Йорданова изключително умело си играе с всички средства, които модната индустрия й предоставя, за да ги комбинира по неочаквани начини. Всеки път. Прави го и сега в новата кампания на Fashion Days„Инфлуенсъри правят неинфлуенсърски неща“, в която заедно с DARA, Мила Михова, Алекс Петканова, Андреа Банда Банда, Георги Блажев и Папи Ханс ни показва кои са любимите й тенденции този сезон. Повод да се видим в пъстрия дом на нейния бранд KNAPP и да си поговорим как модата се промени през последна година и половина, защо тенденциите са преди всичко вдъхновение и колко малко понякога е необходимо да излезем от зоната си на комфорт, за да открием себе си. Да се обличаме за себе си! #followmyself

Разкажи ми повече за кампанията на Fashion Days – „Инфлуенсъри правят неинфлуенсърски неща“ и как самата ти стана част от нея?

Антония: Бях поканена да реализирам идеята, която много ми хареса, защото този тип еклектика винаги дава интересни резултати. Още повече че с част от хората не бях работила до момента и ми се видя готино предизвикателство. Аз обичам трансформациите и ми е абсолютно естествено да го правя с хората, които ми биват възложени като задача – нещо, което не е правено с тях до момента или поне ако имам простор за това нещо, да го реализирам по този начин. Затова ми се видя чудесна идеята да имам две опции за стайлинг – една малко по-пипната, както се изразиха те, и една – по-естествена и ежедневна. Освен това ресурсът, с който разполагам във Fashion Days, е наистина необятен и това винаги, макар да ми отнема часове или дни, ми е много приятно.

Защо избра точно тези трендове, които да представиш чрез инфлуенсърите?

Антония: По мое чувство и естетика. Пак се връщам на това, че обичам да правя трансформации. В момента има тенденции, които на мен са ми много на сърце като точките, флората, която винаги е актуална, но пък много различна... Исках и хората да не изглеждат крайно нелепо, макар да имам свръх странни виждания в съзнанието си понякога, затова реших да съм сравнително умерена и се ръководех от това, което е най-добро за съответните хора. Докато самите тенденции са по мое вдъхновение. Имахме много забавен момент с Георги Блажев, с когото за първи път се срещах. Не съм очаквала, че мъж, който изглежда толкова консервативен на пръв поглед, ще ми позволи да му сложа чорапи със сандали. Това беше най-забавният ден от снимките и както той каза след това и в Инстаграм: „Май на нея съм дал нещо, което на никоя друга.“ Беше страхотна емоция. Хората, с които работих, ми се довериха изцяло, а това за един стилист знаеш, че винаги е изключително ценно. Да не се водят излишни битки, защото в крайна сметка ние показваме нашата гледна точка и затова е приятно и ценно някой понякога да те вижда през своя... Защото никога не можеш напълно да излезеш от него. Имам предвид самите тях, че винаги ще се движат в една посока, докато работата със стилист ще им даде други виждания за тях самите.

И ти избра кой от инфлуенсърите с кой тренд си го представяш?

Антония: Да, и те не знаеха, докато не дойдоха на снимките. Истината е, че мъжете винаги са много по-трудни от жените. За щастие, в случая процентното съотношение беше в полза на жените. Те винаги са по-експериментаторски настроени и опитът ми с мъже до момента показва, че те са по-скептични, по-трудно излизат от калъпа. В крайна сметка не сме в общество, което насърчава смелите решения, така че и двамата участници (бел.ред. – Геогри Блажев и Папи Ханс) в проекта първоначално имаха някои съображения за някои неща, но мисля, че аз съм дипломатично-кооперативен човек и естествено, че никога не бих накарала някой да излезе от зоната си на комфорт твърде много. В крайна сметка, когато застанеш пред камерата, трябва да имаш малко или много усещането, че това на теб си ти или поне можеш да го изнесеш. След като и двамата посвоему мрънкаха за нещо, накрая през смях и добро настроение всичко стана готино и забавно, и различно.

Спомена за обществото, в което живеем. Смяташ ли, че българите все още са твърде консервативни по отношение на начина си на обличане?

Антония: Твърде консервативни е най-дипломатичното, което мога да кажа. Последните дни заради участието на нашата представителка на „Евровизия“ отново имах огромен прилив, защото тя е абсолютно обвързана с всичко това, когато става въпрос за визия. Българинът има рядкото усещане (казвам рядкото, защото то е силно изявено и никъде по света хората не са чак толкова вглъбени в усещането, че самите те най-добре знаят какво означава да се облечеш добре) и е много опорочено и изкривено. Тук всеки си мисли, че ако се облече като хората в неговата среда, в неговата микрореалност, той може да се усети и да се припознае като добре облечен, като актуално облечен, като човек, който знае какво е модерно, доколкото изобщо съществува подобно понятие.

Всичко, което е извън възприятията, а то е много, бива заклеймявано, бива повод за абсурдни коментари, епитети.

Усеща се колко малко хората всъщност знаят за това какво се случва по света, защото всичко тук се осмисля и пречупва през един тесен локален мироглед. От тази гледна точка аз отдавна съм излязла отвъд това желание на всяка цена да бъда приета, да бъда разбрана и особено, когато има толкова благодатни клиенти и партньори като Fashion Days, гледам, макар без да прекалявам, да излизам малко извън обичайното, да правя нещата, които смятам, че биха стояли адекватно и извън нашите предели, просто защото това са малкото мигове, в които можеш с някакви адекватни хора да направиш нещо адекватно, без да се притесняваш, че се очаква от теб едно конкретно нещо. И това е изключително ценно за мен, затова работата с Fashion Days винаги е супер удоволствие.

Хубаво е някой да ти дава тази свобода.

Антония: Да, a все по-рядко се случва.

Според теб доколко тази последна година и половина, в която живеем, се отрази на модата, на тенденциите?

Антония: Тъжна ми е посоката, в която модата пое и виждам колко готини брандове по света пропуснаха сезон, някои напълно изчезнаха, търси се промяна, назначават се нови творчески директори. Всичко това, което ние, които се интересуваме от модата, го виждаме. Марки, които харесваме, изведнъж коренно променят посоката и цялостната си визия и концепция, което е ужасяващо, защото години наред някой те е държал с една определена естетика и в един момент виждаш, че те се опитват да догонят. Естетиката, такава, каквато беше, дори си позволявам да спомена Vogue като една от модните библии, в момента тя изглежда абсолютно тревожно зле, налагат се визии, идеали за добра естетика, които са абсолютна гротеска и безвкусица. Това е някаква световна тенденция на грозното, която завладя всичко и естествено, че след това опошлявяване няма как да не се стигне до basic-a. Много е удобно, когато модата, като обхванем от всичките й аспекти, да видим, че тя се задъхва, че естествено страда от това, което се случи, защото на никого не му е жизненоважно да си купи последния модел на еди коя си марка. Разбира се, че има и такива хора, но ситуацията не беше лека за никого.

Много е естествено всички да се върнат към този basic, като е неизменно ясно, че ще се стигне до него, когато прекарваш повече време вкъщи, когато имаш нужда от повече комфорт и дори когато излезеш на улицата, просто да сложиш един тренч върху анцуга. Това е абсолютно окей и можеш да дадеш хиляди евра дори за такава визия. Така че всички тези промени са взаимосвързани, взаимообясними, много тъжни за мен.

Аз много страдам по класическото красиво и към желанието да облечеш една красива рокля вместо брандиран скъп анцуг, защото той в крайна сметка е това, което е, независимо колко даваш за него.

Не съм оптимист, че ще има завръщане към тези идеали и разбиране за красиво, с които аз съм свикнала и които някога са ме вдъхновили да се занимавам с това, с което се занимавам в момента. 

Как е най-лесно един човек да намери себе си в дадена тенденция?

Антония: Не знам доколко обективно мога да отговоря на този въпрос, защото не съм като някои колеги, които цял живот изкарват с един тишърт и деним и са супер минимал, едва ли не те са една събирателна точка на всичко, което творят. Аз съм от хората, които обичат да експериментират със себе си и всеки ден съм различна. Един ден съм къдрава, друг ден – с права коса, един ден съм с очна линия, на другия – съм с опушен грим и в този ред на мисли можете да ме видите с шест цвята, но мога да съм и само по черна рокля с бели кецове. За мен стила и разнообразието от стилове, цветови комбинации, цялата тази палитра, която ни представя модната индустрия, е непрестанно вдъхновение. И аз много бих искала всеки човек да има в себе си това желание да се забавлява по този начин.

Има още...


Модата в крайна сметка е забавление.

Антония: Това е нещо, с което трябва да си доставяш хубава емоция. Ако цял живот си ходил без грим, един ден сложи червено червило. Направи нещо уау за себе си, дори това да те вади супер много от зоната ти на комфорт в конкретния ден. Но можеш да се видиш с други очи. Дори дава друго сияние на лицето. Ако цял живот си ходила в бежово, събуди се един ден и си кажи: „Защо не облека цикламено?“. Работата ми като стилист предимно ме е срещнала със страховете на хората. Това е основната тъжна спирачка във възможността една жена да се вижда разнолика и да си доставя това удоволствие всеки ден. Естествено, че някой би възкликнал: „Да, ама трябва да имаш време, трябва да имаш средства“. Не, има жени по улиците, които виждам и веднага сканирам за колко са облечени, просто защото работата ни е такава, че ние сме или нон стоп по магазините, или онлайн и знаем кое колко струва. Ако не познаеш едно нещо точно откъде е, дори по материята и силуета можеш да разпознаеш кой бранд е. Сканирайки тези жени за еди каква си сума, аз рекалкулирам как биха изглеждали за тази сума. Дори едни базови магазини, като тези, които хората припознават като допустими за своя стандарт, масовите марки, които са навсякъде – те са един чудесен пример за това как можеш да влезеш, да се ориентираш какъв е сезонът като тенденции и да си харесаш своето нещо. Дали ще го надграждаш, променяш, или ще си стоиш в своята си посока, винаги има с какво да те вдъхновят.

Много пъти съм го казвала – аз не вярвам в тенденциите. Вярвам само в тяхната сила да те вдъхновяват. В този ред на мисли, влизайки в един голям магазин или мол, виждаш това, това и това. Ако нещо те вдъхнови и е ново за теб, дай му шанс. Ако искаш да стоиш най-близо до себе си, пак ще видиш какво можеш да грабнеш и да добавиш към своя стил. Това е чувство, това е спонтанно желание и както казах, по-скоро ме притеснява, че много жени го имат и вярват, че „това не ми отива, това не ми стои добре, аз съм бледа и не трябва да нося бежово, имам пухкави рамене и не трябва да ходя без ръкави“ – това са сковаващи съзнанието стереотипи, които една жена си слага в главата. А истината е, че те са извадени от един по-цялостен контекст и когато се ръководиш от това, което представляваш, и това, което ти се иска да носиш, винаги ще намериш точната формула. Просто трябва да се наблюдаваш и да виждаш кой стои срещу теб в огледалото.

Много жени са в огромна заблуда за себе си – и в едната посока, и в другата.

Има ли нещо, което ти никога не би облякла?

Антония: Мисля си, че има, но преди доста години снимахме един късометражен филм, който се казва „Шшшт... попей ми“, на един мой много добър приятел фотограф и режисьор, където той се опита да ме превърне във фолк жрица. Тогава ме сложиха в еластична змийска рокля. Това е нещо, което категорично не бих облякла, но бях професионалист и изпълних задачата. Но мисля, че няма да го повторя.

Видях тийзър, че предстои нещо ново с вашия бранд KNAPP…

Антония: Не бяхме правили флорални мотиви от шест години. Много различно сме интерпретирали цветята, самите те са различни. Кански труд се хвърли за рисуване, подредба на десените, цветовите комбинации, докато ни харесат и си ги направим. Спокойно бих казала, че този принт можем да го продадем на някой голям бранд за много пари, наистина. Абсолютно произведение на изкуството. Те са три варианта на принт, но за мен е като един с оглед на това, че е развита серия от идентични образи. Потънали сме яко в пастели. Нещо, което пък не бяхме правили от мечешката колекция, което е десет години назад. Общо взето сме си ние, но има и нови неща.

Как ще се казва този път колекцията?

Антония: Още се чудим, още сме в творчески размисли за това. Пак сме си партнирали с Papieta, пак ще имаме кожени бижута, но и те са различни с нещо от обичайното, което правим. Така че се надявам хем да ни припознаят с роклите, с женствеността, но да видят, че има и няколко неща, с които се опитваме да се надграждаме и да сме си интересни сами и на себе си.

Доколко голямо е предизвикателството да имаш собствен моден бранд в българската реланост и то вече толкова години?

Антония: Огромно е, дори не намирам точната дума. Трябва да си малко или много безумен, за да правиш точно това, което правим ние, защото със сигурност знаеш колко майки с техните дъщери или жени на мъжете си, един ден просто се събуждат и си казват: „Аз познавам еди кой си от еди кой си цех, мъжът ми ще ми даде пари за една колекция“. Това не е точно да бъдеш дизайнер, това не е точно да развиваш собствен бранд, да бъдеш творец в този смисъл, който ние влагаме. И понеже сме малко лудички с Кристина, предпочитаме да си нарисуваме принтовете, да си ги изстрадаме, защото това наистина са ужасно много дни работа, които никой не разбира, защото те виждат готовия продукт и го приемат като някаква даденост.

Но зад него стоят тонове усилия, средства, време, можене, за които никой не си дава сметка.

Разбирам много често, че наши клиенти изобщо не разбират, че всички тези принтове си ги правим ние сами. Защото повечето дизайнери в България отиват в някой склад, купува се количество или някой склад в Турция, ако е по-голям и се внася трикотаж. А ние влагаме едни различни усилия и старание в този бранд, защото го правим така, както ние разбираме това да създаваш една дреха с концепция, с мисъл, с умения. Но това не е нещо, което тук се цени. А за да излезем пълноценно, въпреки че имаме наши частни клиенти, хора, с които си партнираме по света, за да го направим по пълноценен начин , трябва да имаме парите, които имат тези жени на мъжете си или дъщери на бащите си. Не го казвам, за да се оплаквам. Аз съм щастлива, че вече десет години съществуваме, което е огромно геройство. Това е просто фактология, за да стане ясно колко труд и колко голямо е предизвикателството е да поддържаш нещо такова, каквото ти го разбираш, а не такова, каквото масата го очаква.

С подкрепата на Fashion Days