Бикини е името на тихоокеанския атол, където САЩ провеждали ядрените си изпитания. И когато на 5 юли 1946 година в Париж бил демонстриран първият бански костюм, разкриващ почти цялото тяло на жените, естествено му дали името „бикини“ – ефектът бил точно като след взрив – женската мода се променила завинаги.
Банският бил толкова скандален, че нито една манекенка не искала да го облече на подиума и дизайнерът Луи Реард поканил стриптизьорката Мишелин Бернардини за модел на ревюто си. Реард казвал за своето изобретение – „Бикините трябва да са толкова малки, че да минават през брачна халка“.
Зад това смело изобретение стояла дългата история на женската борба за равноправие. Първата стъпка било включването на плуването за жени като олимпийски спорт през 1896 година. Звездата на този спорт по онова време Анет Келерман първа се осмелила да се появи с цял бански костюм с голи крака, като заимствала кройката от мъжете. Разбира се, била арестувана.[[more]]След 20-те години на миналия век на мода идва слънчевият загар и жените постепенно започнали да изрязват плувните си костюми – с гол гръб или къси шорти. Но нищо не било дори близо до бикините и затова веднага след появяването си те били забранени на много места по света и трябвало да минат години, докато жените се осмелят да се съблекат толкова открито. Голяма роля изиграли звездите на киното от 60-те години – Мерилин Монро, Бриджит Бардо и Урсула Андерс останали завинаги в историята облечени не в друго, а в бикини. Те променили и начина, по който жените позират на снимки – за първи път това не били статични портрети, а съблазнителни пози.
Отношението на жените към бикините исторически започнало с любов и омраза и в някаква степен продължава така и до днес. Факт е, че това е най-разголената дреха, в която една жена може да се появи публично и усещането, че сме уязвими, е безспорно. От друга страна добре подбраните бикини, съчетани със самочувствие и стил, си остават оръжие, което поразява. Напълно оправдано за името си.
