Вместо поредната известна личност или топмодел, която да украси корицата на британския Vogue, августовският брой на изданието излиза не с една, а с 14 корици.
Едуард Енинфул, главният редактор, поръчва на някои от най-известните художници и фотографи да покажат своите любими пейзажи от Великобритания, а основната тема на броя е Reset. Да натиснем паузата, да „занулим“ всичко досега и да рестартираме – това е посланието, което иска да предаде Енинфул с този различен за модната библия проект. Оригиналните изображения ще бъдат пуснати на специален търг, приходите от който ще бъдат дарени за борбата с Covid-19.
Първата корица, която Vogue представя, е дело на Дейвид Хокни – една картина от маслени бои, която той е нарисувал през 2006-а и която представя късна пролет в малкото село Килъм в Йоркшир. Именно връзката ни с природата е една от водещите теми в изданието, върху която се фокусира и писателката Хелън Макдоналд. „Според мнозина експерти Covid-19 е отмъщението на планетата за хаоса, който хората причиняват на природата“, споделя тя. Защото всички видяхме как се промени околната среда по време на изолацията. Самите ние сякаш променихме отношението си към нея и преосмислихме възможността да бягаме от големия град към тихите и спокойни села.
„Нямам търпение да се върна към нормалното“, са думи, които често чува Едуард Енинфул, но си дава сметка, че в свят, който в момента се бори срещу смъртоносен вирус и съществува движение като Black Lives Matter, няма как да се върнем към нормалното. „Нормалното е това, което ни доведе до този момент. Ако искаме да бъдем част от място, което е безопасно и за планетата, и за хората, нашето бъдеще не може да изглежда като нашето минало. Нуждаем се от преосмисляне на много области от нашия живот – поведението ни, приоритетите ни и нашето състрадание, какво и как консумираме, какво искаме да отстояваме и как се изразяваме“, споделя Енинфул в част от своето редакторско писмо.
Припомнете си Джуди Денч на корицата на Vogue!
Димитрина Иванова
Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...