ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Чанти-бижута

Чанти-бижута
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

 

Всички познаваме незаменимото удобство на голямата чанта. Забелязали ли сте как всеки път си купувате все по-голяма и по-голяма. Толкова много неща се събират в нея, някои от които никога не бихме помислили да мъкнем със себе си, ако нямахме толкова свободно място. Например - книжка за четене докато чакам някъде, сгъваема ножичка, два бележника, красива инкрустирана кутийка, средно голямо обло камъче…още едно камъче… това е, което виждам в момента в чантата си на пръв поглед, а дори не съм се разровила до дъното. Всъщност не всичките ми чанти са големи. Имам и няколко малки и елегантни и когато премествам нещата си в някоя от тях установявам, че моят ден изисква да имам в себе си съвсем малко. Това е много приятна селекция – да отделям ненужното, тежкото, забравеното, излишното и сякаш и аз самата ставам по-лека и по-сигурна в това кое е наистина необходимото. Жената с малка чанта е такава – знае кое е важното и как да го постигне – все пак е събрала всичко ценно в една малка чанта, а това е една добра първа стъпка. Нещо повече – малката чанта през лятото е като бижу, украсява без да тежи и да пречи и дори прави походката лека и елегантна. Толкова прекрасни малки чанти чакат да ги забележим – нека им дадем шанс!

 

Всички снимки са от Style.com

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...