ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Дизайнерите и техните музи – мода и лудост

Филмът „Невидима нишка“ отново припомня ролята на музата в работата на модния дизайнер. В кариерата на всеки велик моделиер задължително има поне една, а нерядко и повече от една жена, които с приятелството си, присъствието си и задължително с ексцентричността си вдъхновяват и провокират творчеството му. За разлика от историята във филма, в реалността повечето от тези съюзи са платонически, но пък са записани завинаги в историята на модата. Ето някои от най-прочутите.

Юбер дьо Живанши и Одри Хепбърн

Когато в парижкото ателие на Живанши асистентът му казва, че американската актриса Хепбърн иска да го види, Юбер се сеща само за една Хепбърн – Катрин. Всъщност срещата му е с младата Одри, която е пристигнала в Париж за среща с Баленсиага, но той отказва да се заеме с гардероба й. Освен че е прочут особняк, Баленсиага мрази млади и слаби жени – да се шие за тях, няма никакво предизвикателство. Така Одри попада при Живанши. Първият им съвместен филм е „Сабрина“ и в надписите дори не е споменат дизайнерът на костюмите на главната героиня. Следва един цял живот приятелство и творческо вдъхновение. Одри става модна икона номер едно, Живанши шие всичките й дрехи, включително сватбените тоалети, разбира се. Последната му среща с вече тежко болната Одри също е свързана с мода – тя му подарява едно палто, което с топлината си да му замени нейната прегръдка.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...