ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Един аксесоар променя всичко

Един аксесоар променя всичко
Винаги съм си представяла, че като остарея ще съм от онези баби, които носят много нанизи от перли и големи бижута. Нали се сещате – като Коко Шанел. Много ми харесват големи бижута на възрастна жена. Пък и някак не върви една баба да носи на врата си висулка на кожена връв или найлонов конец – всяко нещо с времето си. Тежките бижута изискват доста солидна възраст (и финанси), така че до скоро бяха запазена марка само за по-зрели дами.
 
Това вече не е така. За мое голямо удоволствие през следващите сезони най-важният аксесоар на всяко модерно момиче ще е именно голямото бижу – голямо почти колкото яка, а понякога и точно като яка, но цялата бродирана или направена от камъчета. При това изобщо не става въпрос за някакви скъпи аксесоари, изборът от модели на достъпни цени е много голям във всички магазини и остава само да измислим кое с какво да носим. Тук също няма правила – по улиците на модните столици вече се появиха първите фешънисти с такива големи огърлици и те ги носят както с обикновен тишърт, така и с пуловери, блузи и дори върху сака и якета. Просто това е аксесоарът на сезона и той променя всичко – дрехата, настроението и самите нас. Смело, различно и грабващо вниманието – обезателно ще си купя такава огърлица сега, а като остарея ще нося само перли, това е.
 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...