ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Едно момиче, родено като момче, в света на модата

Едно момиче, родено като момче, в света на модата

Миналия септември Мел ван Румбърг покорява модните подиуми, като дефилира за най-големите брандове, сред които Dior, Valentino, Hermes, Loewe, Fendi, Victor & Rolf, JW Anderson и много други. Тогава никой не подозира, че изящното момиче, често облечено в приказни рокли, всъщност е момче. Тогава тя още не е готова да говори за промяната си, но наскоро Мел най-после разказва пред британското издание на Vogue цялата си история на трансджендър модел.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Публикация, споделена от Mel Amy van Roemburg (@mel.amyy) на

Още когато е на 3 години, родителите на Мел усещат, че нещо не е както трябва. „Бях изключително непослушно момче. Отказвах да се храня и разпилявах всичко по масата. Не исках да правя нищо“, връща се в спомените си тя. В училище всичките й приятели били момичета и вместо с колички малкото тогава момче предпочитало да си играе с рокли. „На 5 години казах на мама, че съм момиче“, споделя Мел. Разбира се, майка й била шокирана и не знаела как да реагира. Тогава неин приятел й дал списание, в което имало материал за трансджендърите и лампичката й светнала. Най-после знаела какво се случва с детето й.

Започват поредица от срещи с психотерапевти, които я карат да попълва въпросници, да рисува и да прави различни тестове, докато не заявяват категорично, че малкото момче всъщност е 99,9% момиче. Възможно най-високият процент, който би могъл да бъде отчетен. Казват на майка й, че трябва да се видят отново след пет години, когато Мел навърши 10, за да е точно преди пубертета. Посъветвали да позволи на детето си постепенно да изразява своята различна страна.

„Беше странно как се промених, след като просто облякох една розова риза. От най-гневното дете се превърнах в най-щастливото. Усетих, че най-после мога да бъда себе си“, казва Мел.

Когато родителите й виждат това, бързо я приемат, а и кой не би искал детето му да бъде щастливо. Още тогава те я учат да бъде отворена към света и към другите, затова казали и на всички в училище. „Не, че беше нещо кой знае какво, но ако бях родена в друга страна, не толкова приемаща като Холандия, нещата може би щяха да бъдат различни.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...