Под дъжд от розови листенца на сцената излиза самотна танцьорка… Това не е началото на балетен спектакъл, а на шоуто на Dior в Париж преди броени дни.
Този сезон дизайнерката Мария Грация Кюри показа колекция, вдъхновена от балета. Такива бяха и моделите – момичета с вързани с ленти коси, точно като танцьорки, и с обувки с панделки, увити около глезените. Не липсваха и трика и тюлени поли. Въпреки това Мария Грация Кюри изобщо няма предвид класическия балет – на сцената изпълнителките не бяха с балетни пачки и на палци, нито на ревюто имаше такива модели.
Вдъхновението е самият танц – абсолютната свобода на движенията и грацията на всеки жест. Затова и танцьорките, които Мария Грация Кюри цитира като музи на колекцията, са именно тези, които са променили завинаги историята на танца и каноните на балета. Ето кои са те.
Лои Фулър
Разказвали сме ви за „кралицата на светлината“, както и за филма за нея, наречен кратко и ясно „Танцьорката“. Американската балерина Лои Фулър се прочува доста късно по критериите на балета – над 30-годишна, едва след пристигането си в Париж. Всъщност тя изобщо не е балерина по стандартите на онова време. Лои танцува под ослепителна светлина с две огромни парчета коприна като криле, а шоуто й е истински фурор в Париж в края на ХІХ век. Лои поставя началото на модерния балет, нейните представления оказват огромно влияние върху сценичното осветление, костюмите, върху всеки аспект на танца след това. Тя сама правела костюмите си, които имали флуоресцентни елементи, танцувала на разноцветна светлина и създала напълно ново течение в балета, комбинация от движенията на тялото и коприната.
Айседора Дънкан
Трагична жертва на модата, Айседора загинала задушена от ръчно рисувания си копринен шал, който се веел зад нея красиво, но се заплел в гумите на автомобила й. Айседора се смята за първата представителка на модерния балет на XX век. Тя е ученичка на Лои Фулър и дори обикаляла Европа заедно с нея. Също като Лои, така и Айседора изоставила каноните на класическия балет и залагала на свободни, импровизирани движения. Костюмите й отразявали нейния танц – тя предпочитала туники и винаги излизала на сцената боса. Това била истинска революция. За своя танц Айседора казвала, че е „търсене на божествения израз на човешкия дух, изразен чрез движенията на тялото“.
Рут Сен Дени
„Ние не просто живеем, ние танцуваме. Всеки – своя собствен танц.“ През 1904 г. Рут Сен Дени била просто талантлива 25-годишна балерина от Ню Джърси. Тогава в един магазин тя видяла реклама на египетски цигари, на която била нарисувана египетската богиня Изида, седнала на трона си. Тази картина така впечатлила младата Рут, че тя започнала да изучава източните танци и мистицизъм и да търси мястото им в балета. Първата й постановка била посветена на индийския бог Кришна и любовта му към една смъртна девойка. Танците и самата история били недостоверни, но представлението имало успех, интересът към Изтока придобил много сериозни размери – както в балета, така и в модата. Рут създала цяла школа по танци, където учела танцьорите да изразяват своята духовна същност чрез танца. Една от най-знаменитите й ученички е Марта Греъм.
Марта Греъм
Наричат я „Пикасо на танца“. Марта Греъм с нейните уникални танцови движения, наречени „техниката на Греъм“, създала балета на XX век. Нейната балетна школа съществува и до днес и е най-старата в САЩ – създадена е през 1926 г., когато Греъм е на 32 години. И до днес в школата се преподава по методологията на Марта. Тя обръщала особено внимание на женската сила в танца и на възможностите на женското тяло да разказва истории през движения – винаги с много семпли костюми, за да не спират движенията.
Пина Бауш
„Аз се интересувам не толкова от това как се движат хората, а от това какво ги движи.“, казва великата Пина Бауш, най-голямото име в съвременния балет на Германия от 70-те години досега. „Аз обикнах танца, защото ме беше страх да говоря. Когато се движа, аз мога да чувствам.“
Пина учи в Джулиард скуул в Ню Йорк и танцува в Метрополитън опера, но през 1962 г. се връща в Германия и през 1973 г. започва кариерата й на хореограф. В своите експерименти Пина комбинира балета с други сценични изкуства. Почитателите й често са оприличавани с „култ“, а работата й се смята за новаторска и до днес, половин век по-късно.
И накрая – нещо забавно. В своята автобиография Кристиан Диор разказва историята за това как ателието му подготвяло костюмите за балета „13 жени“. Балерините на сцената се движели толкова енергично, че костюмите им Haute Couture не издържали и Диор и екипът му седели зад кулисите и шиели костюмите направо върху танцьорките. По представеното на ревюто тази година изглежда, че момичетата в Dior вече могат да танцуват свободно.
