Феминизмът в модата е онова, което ни позволява чрез дрехите да демонстрираме не просто размера на бюста си, а уникалната си личност.
Феминизмът – движението, което направило жените свободни и силни, дало им социални и политически права. Всъщност феминизмът освободил и мъжете – дал им право да са себе си, да са слаби, уязвими и да не носят целия свят на раменете си. Самото понятие често е нарицателно с не много позитивно звучене, а историята му е отредила място във всички аспекти на живота ни. Как изглежда феминизмът в модата?[[more]]Съвсем погрешно се смята, че първият знак за феминизъм било премахването на корсета от Коко Шанел. Първо, изобщо не го направила Шанел, тя само създала легендата, а истинската й заслуга била в това, че опростила силуетите на дамските дрехи, вкарала мъжки елементи в дамския гардероб – с две думи, направила дрехите удобни за носене. И това била революция, но не било достатъчно. След това Ив Сен Лоран бил този, който се заигравал с мъжките дрехи в женския гардероб, който облякъл жените в смокинг и в костюм тип „сафари“, но това били игри, експерименти и той разчитал на абсолютната женственост на своите музи и модели, за да има ефект поредният му моден експеримент.
Феминизмът в модата започва едва когато се появява деконструктивизмът на японците като Ямамото и Рей Кавакубо, минимализмът на германците Джил Сандер и Хелмут Ланг и пълната анархия на „шестимата от Антверпен“. Едва с тях – 90-те години на миналия век - се появява напълно нова концепция за красиво и модно, която няма нищо общо с опорните точки на женския силует досега – бюст, талия, ханш. Вече има дрехи, които изцяло променят познатия силует. Които позволяват на жената да носи дрехата си като броня, без тялото й да се вижда отдолу. Които добавят към избора на свободната жена за това кога, как и с кого, също и – с какво. Дали чрез прекалено усложнени дрехи или напротив, чрез абсолютен минимализъм, изчистен от всякакви декорации и аксесоари, стилът на жените зависи само от собствения им избор. Да сме модерни е много по-малко важно от това да сме адекватни, съвременни и верни на себе си.
Разбира се, винаги ще има жени, които се обличат, за да се харесат на мъжете. И ще го правят успешно, а това също е изкуство. Но по-трудно е да намерим начин да се гордеем с красотата си, която е извън стереотипите на масовия вкус и своя начин да я покажем на света. И свободата да го правим е следствие от феминизма. А това наистина е много.
