Джентълмен, младолик, перфектно облечен, образцов съпруг, преуспял в професията си, известен, богат – Том Форд спокойно може да е първата ни асоциация за всяка от тези характеристики, защото той е именно това. Същевременно името му идва наум също толкова бързо и свързано с провокация, откровено сексуални реклами и кампании, гей стилистика, скандал и дързост, защото той е и това. В света на модата след Коко Шанел никога не е имало дизайнер, който до такава степен да въплъщава в себе си естетиката и ценностите на модната къща, носеща името му. Той просто е идеалният мъж.
В едно от интервютата си Том Форд разказва, че още от дете възнамерявал да стане страшно богат и страшно знаменит. Роден е през 1961 г. в Тексас в семейство на брокери, които нямали никакво отношение към модата. Затова пък баба му била изключителна – ексцентрична и ефектна дама с пищна прическа. Тя е прототип на героините на Джулиан Мур и Лора Лини в двата му филма. Омъжвала се е шест пъти, последно на 90-годишна възраст. Обяснимо защо внукът й я обожавал. [[quote:0]] Том Форд бил странно дете, обект на подигравки в училище. За разлика от съучениците си, той ходел на училище с кожена чанта и обувки, които били толкова внимателно подбрани и добре ушити, че вечер, като ги почистел, ги слагал на нощното си шкафче като на пиедестал.
За разлика от много свои колеги, Том Форд не се насочил веднага към модата. Първоначалните му намерения били да стане актьор – обяснимо за млад мъж с добър външен вид и самочувствие. След това започнал да учи архитектура в прочутото нюйоркско училище "Парсънс" и едва като студент решил, че ще се занимава с моден дизайн. Скоро след това Том Форд се запознава с дългогодишния си партньор, а в момента и съпруг, Ричард Бъркли. По онова време Бъркли е един от най-известните модни журналисти на Ню Йорк, истинска звезда, а Том Форд е млад и никому неизвестен асистент. Двамата и до днес твърдят, че са се влюбили по време на едно пътуване заедно в асансьора и на практика не са се разделяли оттогава. Ричард Бъркли си спомня, че по време на първата им вечеря Том му разказвал как някой ден ще стане прочут дизайнер и ще работи в Париж, а Ричард го гледал и си мислел колко жалко, че това красиво момче не е съвсем наред с главата.
Минават няколко години и Том Форд наистина се озовава в Париж, при това в екипа на Gucci, а след известно време и начело на модната къща. По онова време това не е кой знае какво постижение – Gucci са западаща модна къща, която буквално умолява журналистите да дойдат на ревютата й. Първата колекция на Форд е разгромена от модната преса. Изглежда, че той има нужда точно от това – Том Форд смело решава, че няма какво да губи, и през 1995 г. представя колекция, която Vogue остроумно определя като "Дизайнерският еквивалент на секс с непознат".
Останалото е история. По време на управлението на Том Форд в Gucci, а по-късно и в Yves Saint Laurent печалбите нарастват десетки пъти. Дрехите му, а и рекламните му кампании, са същинско въплъщение на чувственост, хедонизъм и сексапил. Впрочем и до ден днешен Том Форд е рекордьор по брой забранени рекламни кампании. [[more]] През 2004 г. Том Форд напуска концерна Gucci, защото не желае акционерите да имат контрол върху работата му. По онова време той прави по 64 колекции на година. Нищо чудно, че след напускането си изпада в тежка криза – професионална и лична. За нея той разказва в първия си филм A Single Man.
Днес Том Форд е по-успял и по-щастлив от всякога. Модната му къща процъфтява, вторият му филм Nocturnal Animals е не по-малко успешен от първия, двамата с Ричард Бъркли отглеждат малкия Джак. Том вече не пие и дори е престанал да се разхожда из къщи чисто гол, "за да не плаши детегледачката", както сам признава. Все така дързък, преди няколко сезона той пусна на пазара бижу във формата на кръст, с доста неприлична форма. На въпроса на журналистите знае ли, че църквата не одобрява неговия кръст, Том Форд невъзмутимо отговаря: "Това не е кръст, това е член". Някои неща, за щастие, никога няма да се променят.
